Едва ли има институция в държавата, която системно да генерира скандали, както Националната галерия. През последните няколко години, откакто министърът на културата Боил Банов постави на директорския пост изкуствоведката Ярослава Бубнова, галерията се превърна в синоним за лошо управление. Свидетелствата за това са безброй, пише в новия си брой вестник „Галерия“. Последното от тях е сигналът, който бе подаден до редакцията на седмичника, че в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, където се помещава Музеят за християнско изкуство, едни от най-ценните икони в страната са застрашени от унищожение. Във филиала на Националната галерия се опазват част от най-ярките образци на българското средновековно и възрожденско изкуство. Там обаче опазването е на път да се превърне в унищожение, защото депата, в които се съхраняват ценните икони, са потънали във влага и мухъл и се превръщат в гробище за творбите.
Според експерти от институцията многократно са подавани сигнали до директорката, която обаче все отказвала да реши проблема с обяснението, че галерията няма пари. Уви, пари за назначаване на пиари, които да популяризират купчина фибран и стъклени чаши от Виетнам, представени като българско съвременно изкуство във Венеция, има, но когато става дума за опазване на безценни артефакти – няма. По думите на служител от галерията ръководителката на Музея за християнско изкуство – дъщерята на покойния Светлин Русев доц. Ралица Русева, е внасяла не едно или две искания за спешни ремонтни дейности във филиала, но нямало никаква чуваемост. Нито от страна на директорката на НХГ Бубнова, нито от страна на Министерството на културата, което се превърна в Министерство на халтурата.
Все пак Яра Бубнова е много по-заинтересована да лансира своя любим Институт за съвременно изкуство. Същият, на който най-нагло си позволи преди половин година да подреди изложба в залите на Двореца, използвайки властта си на директор. Заради същия този институт Бубнова се наложи да бъде разследвана за конфликт на интереси и по-важното – заради отношенията си с него тя бе остро критикувана от арт средите. Но Боил Банов въобще не се притесни от това си назначение, а е повече от очевидно, че московчанката и министърът разчитат на покровителството на руското лоби по етажите на властта. Разчитайки на покровителите си, Бубнова не уважава експертизата на доц. Ралица Русева и изобщо не обръща внимание на бедстващата колекция от средновековно и възрожденско изкуство.
В опит да спаси ценната сбирка от икони, Ралица Русева се обръща директно към Министерството на културата. Но очевидно и оттам нехаят за случващото се в Националната галерия. Всъщност, след като режисьорът Боил Банов опита да се еманципира и съвсем безразсъдно избра за директор Ярослава Бубнова, Министерството на културата тотално абдикира от Националната галерия. По думите на служител от министерството Банов изобщо не се вълнувал от изобразително изкуство, нищо че ходи да пазарува под прикритие твърде спорни картини за държавата с обществени средства. Режисьорът имал пълно доверие в Яра Бубнова и хич не го било грижа дали иконите плуват във вода, или мухлясват.
Според информация на служители на Националната галерия лошото състояние на депата в Криптата не е частен случай. Още по-трагично било положението в помещенията на Музея за социалистическо изкуство. Там при всеки дъжд картините били заливани от вода и фекалии от отходната канализацията. Нещо повече, дървените рамки гниели, а някои навити на рула творби вече дори не подлежали на реставрация.
Климатът дори в новите депа на „Квадрат 500“ също не отговарял съвсем на стандартите. Там често имало аварии, но така и никой не поемал инициативата проблемите да бъдат разрешени. Вместо това Ярослава Бубнова предпочита да се явява по телевизията като холивудска звезда и да мъдрува на развален български за луната. И поне да беше казала нещо за луната в българското изкуство. Но няма как да очакваме тя да говори за лунните пейзажи на майстори като Иван Мърквичка и Антон Митов. Няма как, защото не ги познава. Но затова пък не пропуска при всяко свое явяване на малкия екран да отбележи чудесните творби на приятеля си и ментор Недко Солаков.
И докато директорката се вглежда в Луната и остроумничи с познанията си от Уикипедия, в депата на управляваната от нея институция българското изкуство е оставено на произвола на съдбата. А всеки опит на експертите в институцията да се противопоставят на безхаберното управление е обречен на провал.
Междувременно в резултат на поредицата публикации, посветени на катастрофалното управление на Националната галерия, директорката Ярослава Бубнова е предприела множество мерки, за да ограничи изтичането на информация. Във връзка с публикуван преди няколко седмици материал, в който московската изкуствоведка е показана как се прави на артистка – облизва розов винкел и радостно подскача край един стъклен пенис, забучен на върха на коледна елха, тя е свикала специално събрание. На този своеобразен другарски съд е връчила на подчинените си нов етичен кодекс за работа в институцията. Според запознати с текста кодексът, който надхвърлял 20 страници, бил нещо средно между акт за крепостничество и документ, утвърждаващ диктатурата на рускинята. Бубнова била възмутена от публикацията. Но ние се чудим как пък не се сети да се възмути от собственото си поведение. Как не се сети, когато се курдиса на директорския си стол, да изтрие тези компрометиращи я въобще като жена снимки от профила си във Фейсбук. Снимки, които са споделени не само с нейните доверени приятели, а са публично достояние и до днес.
