През последното десетилетие Цветан Соколов се утвърди не само като голямата звезда и истинският лидер на националния отбор на България, но и като един от най-успешните волейболисти, които постигнаха много успехи с клубовете, в които е играл. Той говори за кариерата и живота си пред Volleyball World.
„Последните 10 години във волейбола бяха нещо неописуемо за мен. Волейболът ме изгради като човек и като спортист. Научи ме как да се боря и да преследвам целите си. Научи ме да се боря за всяка топка и за всичко, което искам да постигна. През годините изпитах много положителни емоции във волейбола, сбъднах много от мечтите си, но също така се надявам повече от тях да се сбъднат в бъдеще“, казва Цецо.
Роден в последния ден на 1989 г. в село Ресилово младият Соколов получи първата си повиквателна за националния отбор на България за мъже едва на 15 години.
На 19 години Соколов бе част от отбора на България, който спечели бронз на европейското първенство по волейбол в Турция през 2009 г. Най-големият успех на Соколов с държавния тим бе през 2012 г., когато България достигна до полуфиналите на олимпийските игри в Лондон. Цветан стана най-резултатен с 22 точки на 1/4-финала при победата над Германия.
„Никога няма да забравя победата над Германия в Лондон, с която се класирахме за полуфиналите. Това беше незабравим мач за мен. Първите ми олимпийски игри бяха невероятно преживяване, което искрено се надявам да преживея отново. Както всички спортисти, най-голямата ми мечта е да спечеля олимпийската титла и се надявам да се случи един ден“, каза Соколов.
За негово съжаление, България няма да играе в Токио 2020. Въпреки че националите бяха само на точка от класиране по време на квалификациите през 2019 г., когато имаха мачбол срещу Бразилия в третия гейм, но в крайна сметка загубиха битката с 2:3. Това несъмнено е пореден незабравим мач за Соколов, било то и с отрицателен знак.
„Въпреки доброто ни представяне в този мач с Бразилия, горчивият вкус да не се класираме все още надделява, тъй като за всеки спортист това е най-важното състезание, към което се стреми. Наистина е трудно да забравим този мач. Все още мисля за това, защото беше толкова болезнено. Подобни мачове, са незабравими в смисъл, че ви дават ценен урок, който се помни за цял живот“, каза високият 206 см диагонал на „Динамо“ (Москва). „Но най-незабравими са мачовете, в които отборът печели и доказва, че идва момент, в който дългите тренировки, усилията и желанието за победа се отплащат. И тогава изпитвате удовлетворение след многото трудности, през които сте преминали.“
И българската звезда със сигурност е имала много от тези моменти, особено в клубната си кариера.
Той се превърна в истинска легенда в историята на Световното клубно първенство, организирано от FIVB, където участва 8 пъти, 3 пъти триумфира с титлата, има общо 7 медала и 3 пъти попада в Идеалния отбор на тези шампионати.
