Шедьоври на енигматичния Иван Вукадинов, както и творби на неговите съвременици Атанас Яранов, Георги Баев, Георги Божилов, Генко Генков и Емил Стойчев ще гостуват в градската галерия на Поморие „Дечко Стоев“. Картините са избрани от фонда на Бургаската художествена галерия. Впечатляващата експозиция, събрала шест от знаковите фигури от културното ни наследство, носи заглавието „Шедьоври в българската живопис от 70-те и 80-те години на XX век“. Изложбата ще отвори врати за посетители на 18 февруари /четвъртък/ и ще гостува до 25 март.
Шестимата художници са знакови имена и най-ярките представители на поколението творци, което оформя облика на българското изкуство през втората половина на ХХ век. Днес само Иван Вукадинов и Емил Стойчев са между живите и продължават да работят в ателиетата си.
Иван Вукадинов е роден на 19 март 1932 година. Завършва живопис във ВИИИ „Николай Павлович” през 1960 г. в класа на Ненко Балкански. Считан е още от началото на творческия си път за невероятен майстор в съчетаването на цветовете. Картините му пробиват „желязната завеса“ и той става известен в Италия чрез своите изложби още през 70-те години на миналия век, когато получава признанието на най-авторитетните критици в страната на Леонардо и Микеланджело. Участва в изложби във Великобритания, Франция, Русия. Единственият български художник, който е записан в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Музеят на Ватикана предявява желание да закупи негови платна, но властта през 70-те отказва с аргумента, че картините на българския художник са национално богатство. Зад отказа стои завистта на известен художник, който дълги години разпределяше порциите в изкуството. Оттогава Вукадинов отказва да участва в изложби у нас. Произведенията му не могат да бъдат сбъркани – с изчистени и плътни цветове. Често използва древната техника инкаустика. Картините имат излъчването на икони и са модерният прочит на онова, което е правено през вековете. През праисторическото, египетското, етруското, римското и византийското изкуство. Повече от 25 години Вукадинов всекидневно работи само върху една картина, чиято поява един ден ще бъде събитие не само за българското изкуство.
Атанас Яранов – Шаро е български художник, живописец, роден на 13 юли 1940 г. в София. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство (ВИИИ) „Николай Павлович” (НХА) в София през 1965, специалност „Декоративно-монументална живопис”, при проф. Георги Богданов. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументалната живопис. Първото му участие в колективна изложба е в София (1965). Умира на 14 август 1988 г., като остава едно от емблематичните имена в българската пластична култура от 70-те и 80-те г. на ХХ век.
Георги Баев – Джурлата е роден на 9 ноември 1924 г. в Бургас. През 1949 г. завършва „Живопис“ в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. Най – силен и продуктивен период за художника са 80-те години на ХХ век. Изпепеляващата страст, с която Баев рисува през тези години, идва буквално от огнената мощ. През 1983 г. пожар в ателието му унищожава плодовете на неговото многогодишно творчество. Тежкият момент обаче не пречупва волята на художника, а напротив – амбицира го да създаде цикъл композиции, превърнали се в събитие. Имената на картините са показателни за преломния момент в изкуството на Баев: „Агресия“, „Апокалипсис сега“, „Обикновен фашизъм“, “ На другия ден след атомната бомба“, „Удавник“, „Спомени“. Художникът дори вплита части от изгорелите произведения в тези свои следващи творби. През 1986 г. Баев става носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства. Георги Баев умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.
Георги Божилов – Слона е роден през 1935 г. в Пловдив. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ със специалност „Декоративно-монументална живопис” през 1959. Талантът му е забелязан още същата година по време на участието му в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. Твори основно в областта на кавалетната живопис, но създава и редица монументални приложни творби. Той е сред революционерите в пластичните ни изкуства през 60-те години. Негови творби са в престижни колекции и галерии в целия свят. Големият български художник загива при тежка катастрофа през 2001 година.
Генко Генков е роден на 1 февруари 1923 в село Чоба. Израства в Бургас. Завършва Полукласическата гимназия в Бургас. През 1948 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана ретроспективна изложба по случай 50-годишнината му. От 1972 г. е носител на орден „Кирил и Методий” ІІІ степен. Предпоследната му самостоятелна изложба е през 1993 г., а последната през 2006 г. Генко създава предимно пейзажи ,които се отличават с характерен авторски почерк – ярък колорит и релефни повърхности. Умира на 3 март 2006 г.
Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 1950 година. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 1999 година става почетен доктор на Националната художествена академия. Организатор на десетки самостоятелни изложби във Франция, Япония, САЩ, Германия, Белгия и други. Той е сред най-скъпо продаваните български художник. Творчеството му, характерно със самобитния си модернизъм, е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Мир.
