Странно или не, онова, в което поставяме храната, когато се храним, и онова, върху което присядаме усамотени, на български наричаме чиния. Тоалетната чиния, такава, каквато я познаваме днес, има своя дълга история, която занимава изследователите от десетки университети и научни институти повече от един век. Разпръсната върху стотици хиляди страници, малцина успяват да я обозрат в нейните множество ракурси – културологичен, социологически, технологичен и др. Предлагаме ви едно кратко пътешествие из тези страници…
На 8 септември 2000 г. след дълго и изтощително тридневно събрание на представителите на страните, членки на ООН, е приета прословутата Декларация на хилядолетието, която е фокусирана върху проблемите около световния мир, опазването на околната среда, равноправието, демокрацията – все клишетата, от които е окупирано съвремието ни. В този капитален документ е отредено и особено важно място на проблема за тоалетните и равния достъп на човечеството до хигиенни условия, което обуславя от следващата година 19 ноември да бъде обявен за Световен ден на тоалетната. През 2013 г., за да се повиши осведомеността на обществото за тези тоалетни проблеми, е приета и резолюция от ООН, озаглавена „Канализация за всички“, която е внесена като искане от страна на Световната тоалетна организация и правителството на Сингапур. И макар че подписалите Декларацията на хилядолетието, а сетне и резолюцията „Канализация за всички“ имат амбицията да се справят с по-голямата част от очертаните в двата документа проблеми до 2015 г., всъщност не успяват. Към 2015 г. 2,4 милиарда души по целия свят не разполагат с необходимия хигиенен минимум от условия, а статистиката показва, че само през 2013 г. около 340 000 деца на възраст под 5 години са починали от диария поради липса на канализация и течаща вода.
Тази звучаща апокалиптично статистика за мнозина от нас остава непредставима, но реалността за почти 30 % от населението на планетата е такава. Преди два века процентите, съотнесени към тогавашния брой на населението на Земята, са били повече от 50 % смъртност на човечеството заради липсата на хигиена – особено на територията на интелектуална и културна Европа. Европа, където Кант може да е написал „Критика на чистия разум“, Ницше „Раждането на трагедията“, Рафаело може да е създал едни от най-блестящите си стенописи във Ватикана, Микеланджело да е изваял от камък своите прекрасни скулптури, но всички тези мъже не само не са имали тоалетни помещения, а и вместо тоалетна хартия са използвали коноп, вестници, листа от растения. Смущаващо, но факт.
Историята на тоалетната и като съд, и като помещение е дълга и бележи цялата човешка цивилизация. Макар тя да звучи като тема табу, всъщност е жизненоважна за здравеопазването на човешкия вид. Днес първото документирано присъствие на тоалетната като пространство в бита на хората фигурира от 2500 г. пр. Хр. От територията на Индия, където археолозите са разкрили отводни канали от глинени тухли. Учените още не могат да дадат отговор защо, след като тази технологична крачка е осъществена толкова назад във времето, човекът се е върнал към откритите помийни ями, които са основен способ, ползван и на Стария континент до ХІХ в. Миниатюри от стари ръкописи ни дават възможност да видим и други често ползвани от европейците практики за освобождаване. Приклекнали в храстите монаси или кралски велможи, изхвърлящи през прозореца нощните си гърнета или далеч по бизарни решения, като човек, стоящ приседнал на парапета на терасата със заголено дупе към улицата. Разбира се, тъкмо в епохата на Средновековието започва да се оформя пространството на тоалетната, което е преимущество на най-висшия слой от обществото, в това число и на монасите от манастирите. В тези векове то представлява една малка стая, която наричат гардероб. Там няма нищо друго освен стол със дупка, под която стои просто една кофа с пясък на дъното. В тези години за тоалетна хартия се ползват предимно растения, а сред любимите били листата на лопена (Verbascum thapsus) – меки и големи листа, които се срещат почти навсякъде. За употреба на хартия не можело да става и дума, поне не и в Европа, това все още била твърде скъпа продукция, която се ползвала предимно за създаването на ръкописи. Но не и в Китай, където хартията служи за тоалетни нужди още от ІІ в. пр. н. е. В стара Европа обаче дори кралете ползват листата на лопена, като за кралския двор често се отглеждат специално за това определени видове – по-меки и винаги в свежо състояние. И така до ХІV в. В крайна нужда се прибягва до ползването на платове, които се изпират и ползват многократно.
Не така луксозно стоят нещата в Древна Гърци и Рим. Там нравите са и още по-впечатляващи. В тези години отделителните нужди на човека не само не са тема табу, но и често се вършат групово. Десетки археологически проучвания разкриват общи тоалетни пространства, в които седалките варират от 10 до респектиращите 100 броя, с каквито днес рядко могат да се похвалят дори и едни от най-големите стадиони в света. Всъщност тези своеобразни обществени тоалетни се ползват от населението не само за удовлетворяване на физиологичните потребности, а и за комуникация. Тоалетните се превръщат в пространство за дебати, както по злободневни теми, така и за разрешаване на важни въпроси, касаещи полиса. Съхранен документ от І в. сл. Хр. ни разкрива, че само в Рим по това време има 254 тоалетни и 145 латрини (обществени тоалетни пространства, в които могат да приседнат със задигнати тоги общо 8700 души). За онези, които били най-високо в социалната стълбица, имало и други решения – съдове с пясък на дъното, които изпразвали след употреба. По отношение на тоалетната хартия, в тези години тя не само не била позната, но имала и още по интересен предтеча. Римляните ползвали предимно гъби, за да се справят с нечистотиите, които след употреба изпирали и ползвали отново. Гърците имали друго решение. Прибягвали до предварително обработени загладени камъчета, които след това измивали, изсушавали и прибирали в торбичка на кръста за последваща голяма нужда. Разбира се, миенето също било честа практика, но само в райони, където този ценен ресурс не бил в дефицит.
Голямата тоалетна революция се случва едва в края на ХVІ в. в Англия на кралица Елизабет І. През 1560 г., точно на 4 август, в малкото селце Келстон, в семейството на кралския ковчежник – сър Харингтън и придворната дама Изабела Маркъм, проплакало първото им отроче – Джон Харингтън. Роден в знатно семейство, той има чудната привилегия не само да бъде един от 102-мата кръщелници на бездетната кралица, но и да получи брилянтно образование, да се превърне в един от любимите поети на Елизабет І, който я разсмива със своите често нецензурни стихоплетства. Но това е и човекът, който ще изобрети тоалетната, такава, каквато я познаваме днес. Е, разбира се, малко по-примитивна. В лятото на 1596 г. Джон Харингтън се завърнал в родното си място за почивка, за дирене на нови писателски вдъхновения и за бягство от любимата си съпруга и 9-те деца, които не му дават нито миг покой. Така в една от нощите при поредното излизане на двора, за да се освободи от течностите, които преди това е изпил в местната кръчма, го осветила брилянтна мисъл, която още на следващия ден започнал да изпълнява. В един от ъглите на спалнята си преградил малко пространство. Пробил дупка в дървения под, а сетне в мазето иззидал малка шахта, от която прокопал канал към минаващото наблизо дере. В заграденото в спалнята „гардеробче“ той поставил издялан от него самия стол с дупка, под който разположил дървена кофа с подвижно дъно. Над стола, на стената, монтирал дървен шкаф, в който разположил кофа с вода, която свързал с дървената кофа на пода. Поетът на кралицата посочил пътя на хората към съвременната тоалетна. Тогава обаче никой не приел технологичното му нововъведение на сериозно. Освен кралицата, която, въодушевена от разказа за изобретението, веднага снабдила покоите си с него. А това респективно спечелило на Джон подигравките на обществото, което често, когато го виждало, подвиквало през смях: „Ето го поета – главния кралски тоалетен работник!“.
За съжаление трябва да изтече още много вода в канала, докато технологичното чудо на Харингтън бъде забелязано и оценено по достойнство. А докато влезе в дома на 50 % от европейците, ще минат повече от 300 години. Но в това време будните и прозорливи умове ще усъвършенстват изобретението на поета. Първо през 1738 г. ще бъде добавена верижката за пускане на водата, която ще отваря клапата. А през 1775 г. Александър Къмингс не само ще подобри дизайна на тоалетната седалка, като я снабди с капак, а и ще добави U-профила на дъното на тоалетната, който ще задържа вода и няма да позволява връщането на неприятните миризми. Джоузеф Пресер и Джоузеф Брама ще прецизират всеки от детайлите, за да може по-късно през 1870 г. друг тоалетен изобретател да открие идеалния дизайн на тоалетната, който позволява силата на падащата вода и гравитацията да отмие остатъците по тоалетната чиния. В това число и да снабди тоалетната с четка, за всеки случай. Тази напълно завършена тоалетна, представляваща майката на тази, която познаваме днес, всъщност имала един-единствен проблем – била дървена. Но този недостатък бил бързо преодолян и само след няколко години се родила нейно величество Порцелановата кралица. В началото тя била помпозна, украсена с флорални мотиви, а за някои по-специални поръчители – и с позлата. Днес този блясък е подменен от минимализма в дизайна.
Колкото до тоалетната хартия, тя ще се появи синхронно с тоалетната чиния, като ролката, която познаваме днес, е хрумка от 1871 г. на един американец в нужда – Сет Уилър, чието изобретение ще намери приемственост в Европа едва след Първата световна война. Еволюцията на това тоалетно пособие ще мине не по-малко интересен път, от еднослойно до трислойно, с различна плътност на слоевете, през перфорация и гофриране, та чак до съвременните „умни“ хартии, които след 5 минути се разграждат от вода. Въпреки това и до днес има хора, които предпочитат да оставят хартията настрана, защото още от ХVІІ в. със същото предназначение в Италия, а сетне и във Франция навлиза друго едно откритие на хигиенна Европа – бидето, което намира широка приемственост в частните домове на множество хора.
Тази кратка тоалетна история, не би била пълна, ако не кажем, че пространството на тоалетната понякога се оказва сцена на изключително важни събития. В Средновековието има немалко разкази за удавили се в открити септични ями монаси. През 1500 г. пък именно в тоалетната се ражда кралят на Кастилия, Арагон, Неапол и Сицилия – Карл V. Седящ на тоалетен стол, пък кралят Слънце – Луи ХІV, често разговарял със своите посетители. Но се говори, че тъкмо в тоалетната умира Елвис Пресли.
ПВПетров
