Днес се навършват 24 години от онзи 4 февруари на 1997 г., когато БСП бе принудена да върне мандата за съставяне на второ социалистическо правителство с премиер Николай Добрев. Публикуваме откъс от интервю на президента Петър Стоянов от книгата на Йордан Василев „Това се случи пред очите ми“.
„Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Хората бяха на улицата около месец, бяха изтощени и изнервени и дори озлобени от отказа на БСП да слезе от властта. Това беше реакция не само срещу кабинета на Жан Виденов. Това беше реакция и срещу всичките онези 45 години на унизителен комунизъм в България. Беше нашата закъсняла Пражка пролет. Всеки ден ходех при хората и знаех, че само една искра е достатъчна, за да се стигне до непредвидими последици. Представяш ли си, ако един провокатор кажеше пред студентите на Орлов мост, че полицията бие техни колеги в Пловдив или Дупница, какво можеше да стане? Или ако някой запалеше кола, или хвърлеше камък срещу витрина – бяхме на ръба на гражданска война. Ако БСП бе съставила ново правителство, точно това можеше да се случи.
Много пъти съм си мислил дали някой не е желал точно този сценарий. Страна, хвърлена в хаос и отдалечаваща се от НАТО и ЕС за десетилетия, а може би завинаги, както сега това се случва с някои държави от бивша Югославия. Затова искрено се надявах в БСП да проявят разум и да се откажат от мандата, да забравят идеите си за коалиционно правителство, просто да си отидат от властта. И когато на 4 февруари сутринта ми връчиха папката с новия министър-председател и министрите, бях твърдо решен да не допусна съставянето на нов кабинет. Отказах да взема папката, като съзнавах, че правя крачка към нарушаване на Конституцията. Ако я бях взел, трябваше да я внеса в Народното събрание за гласуване – при абсолютното мнозинство на БСП. Но вече бях сигурен каква ще е реакцията на хилядите протестиращи и какви могат да бъдат последиците за България. Затова я отказах с ясно съзнание за всичко, което може да последва и в единия, и в другия случай.
Днес упорито се лансира тезата, че Първанов и Добрев носели две папки: едната с новия кабинет, а другата – празна. Освен че няма нищо общо с истината, тази теза е и смешна до нелепост. Ако беше така, не е ли очевидно, че щях да предпочета празната папка, с отказ от мандата и да изляза незабавно с нея пред хилядите хора, които бяха обкръжили сградата на „Дондуков“ 2, да размахам папката и да им кажа: „Вие победихте, БСП току-що се отказа от властта.“ Само че аз не можах да произнеса тази фраза на 4 февруари в 12.00 часа, защото, уви, празна папка нямаше.
БСП искаше да състави второ правителство. Следващите часове бяха най-напрегнати в живота ми. Тогава реших да свикам Консултативния съвет за национална сигурност като последно средство, за да бъде принудена БСП да се откаже от мандата“.
Съвещанието започва. Първият, на когото президентът дава думата, е главният секретар на МВР Ламбов. Независимо от принадлежността си към БСП, той прави много обективен доклад за ситуацията. А тя е много по-взривоопасна, отколкото си представят повечето политически лидери. Заключението на Ламбов е категорично – само една искра е достатъчна, за да пламне цялата страна.
Ето как продължава интервюто с Петър Стоянов:
„Имахме почивка и извън протокола им казах, и то доста рязко, че не могат да си играят на политика, без да поемат отговорност. В България нямаше правителство – Жан Виденов вече си бе подал оставка, на практика нямаше и парламент – след събитията от 10 януари работата му бе напълно блокирана. Единствената работеща институция бе президентът и цялата отговорност за случващото се лежеше върху мен. Казах още на лидерите на БСП, че ако не искат да се откажат от мандата, да излязат през парадния вход и да обяснят това на протестиращите, защото преди това им осигурих достъп до президентството през задния вход, който е до „Шератон“.
Останалите членове на Консултативния съвет видимо разбираха изключителната сериозност на положението и също настояваха пред представителите на БСП да се откажат от мандата. Какви възможни сценарии са обсъждали Г. Първанов, Н. Добрев и министър-председателят в оставка Жан Виденов не знам, но мисля, че точно по време на Консултативния съвет се пречупи желанието им да настояват за втори кабинет на БСП.
Когато това се разбра от останалите участници в съвета, настъпи всеобщо облекчение. И за да не пропуснем този толкова важен момент, лично аз предложих да излезем с декларация или заключение, в което да обявим, че в тази битка няма победители и победени. Смисълът беше да не поставяме представителите на БСП в ъгъла, за да не се откажат от току-що заявеното желание за отказ от мандат.“
На 4 февруари вечерта президентът Стоянов прави следното изявление след приключването на КСНС:
„Днес парламентарно представените политически сили в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност стигнаха до едно историческо решение. Никога в България обстановката не е била толкова драматична. Никога не сме били по-близо до сериозна политическа криза.
Ето защо аз благодаря на парламентарно представените политически сили за това, че постигнаха съгласие върху основното. Да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори във втората десетдневка на април, като всяка една от тях направи своя жест – отказ от мандат за съставяне на правителство в рамките на този парламент. Схващам много добре, че с този отказ от мандат изключително голяма отговорност пада върху мен като човек, който ще трябва да назначава служебен кабинет, който ще трябва да управлява България през следващите два до три месеца. Използвам този случай, за да заявя, че фабриката за илюзии в България вече трябва да бъде затворена… Очакват ни много, много трудности…“
