Българските художници в изложбата са Стоян Цанев, Милко Божков и Велико Маринчевски. Изложбата може да бъде разгледана до 18 февруари в China Printmaking Museum
Велико Маринчевски – куратор и участник по покана на ръководството на Музея заяви:
„В шестгодишната си история от основаването China Printmaking Museum се наложи като платформа без аналог в света със своята дейност – промотиране, подкрепа и колекциониране на първокласно графично изкуство. И като връзка между минало и бъдеще. Настоящата изложба е още една възможност – извън наложилото се като номер едно Международно биенале на графиката Гуанлан и свързаната дейност с Графична база Гуанлан – за още един поглед, колкото познат, толкова и различен, над графиката от Централна и Източна Европа – търсения, постижения и принос. С подкрепата на ръководството на Музея за графика на Китай и г-н Ли Канг, представена е селекция от 20 автори със 71 творби.“
Автори:
Словакия: Албин Бруновски, Владимир Гажович, Роберт Янчович, Душан Калай, Карол Ондрейчка;
Чехия: Иржи Андерле, Олдрих Кулханек, Карел Демел;
България: Стоян Цанев, Милко Божков, Велико Маринчевски;
Германия: Паул Вундерлих;
Полша: Станислав Вейман, Кшищов Томалски, Агниешка Чиеслинска;
Сърбия: Зоран Тодович, Зоран Грмаш, Владимир Велясевич;
Армения: Хайк Григорян;
Косово: Агим Салиху.
Това е третото сътрудничество и осъществен проект с най-големия музей за графика в света. През 2018 година в залите му бе представена Съвременна българска графика от 10 селектирани графици.
(По статистически данни на Музея, в първите три дни изложбата „Графика от Централна и Източна Европа“ е разгледана от 3203 ценители на изкуството).
* * *
Елица Терзиева, куратор сподели, че „в емблематичните пространства на China Printmaking Museum се разгръща мощното артистично присъствие на знакови представители от водещите графични школи в Централна и Източна Европа.
Майсторите на европейската графика навлизат в духовното пространство на Китай, осъществявайки съприкосновение с традиция, която черпи своята виталност както от хилядолетните си натрупвания, така и от умението за проникновен прочит на естетическите достояния, осъществени в други географски зони. В цялостния облик на колекцията резонира отзвукът на особената притегателна сила, която имат културният фундамент и философската мисъл на Изтока за западния творец през двайсетото столетие. Настоящата инициатива е съществен щрих в процеса на интензивен обмен, базиран върху активната културна стратегия на Китай през последните десетилетия.
Експозицията включва произведения на едни от най-изявените представители на немската, полската, чешката, словашката, сръбската и българската школи, оставили своя ярък отпечатък в европейската графика през втората половина на XX и началото на XXI в. Встъпвайки в общение с творбите, зрителят долавя отчетливата осезаемост на битието и в същото време се извисява в траектория, надхвърляща границите между материално и нематериално, индивидуално и глобално.
Артистичните търсения се разгръщат в богатия спектър от изискания лаконизъм на пластичния синтез, доминиран от образа-знак, до сложно структурираната, наситената с многопластови семантични кодове метафорична фигуративност. Индиректно поднесените внушения отекват с осезаема отчетливост в богатството на пластически похвати, използвани от авторите.
Селекцията от автори в настоящата изложба не е плод на стремеж към изчерпателност, а опит да се представи възможно най-богат спектър от гледни точки, онагледяващи основните тенденции в развитието на това изкуство през изминалите пет десетилетия. Съществен щрих в цялостната концепция е включването на отделни автори от Армения и Косово, подчертаващи с присъствието си активния артистичен обмен, който ги приобщава към динамиката на художествените процеси в разглеждания географски ареал.
Авторите са дали живот на творби, съвременни в пластическия си облик, но битуващи извън времето в своите абсолютни измерения. Ярко се открояват прецизността и овладения до съвършенство пластически синтаксис и извисеният артистичен диалог между авторите.“
