Изпълнителният директор на AstraZenecа Паскал Сорио в есклузивно интервю пред италианския в. „Република“ обяснява за трудностите при добиването на милиони и милиарди ваксини в процес, планиран първоначално за лабораторни цели. „Не се извиняваме, честно. Работим денонощно“.
– Господин Сорио, какъв е точно проблемът с мощностите на AstraZenecа, където се произвежда вашата ваксина?
– Информацията е специфична. Разбира се, ние всички сме разочаровани. Искаме да произвеждаме повече. Смятам, че през февруари ще доставим на Европа относително приемливо количество ваксини, съпоставимо с това на останалите компании на месечна база. Но това е по-малко от очакванията, особено при положение, че нашата ваксина е по-лесна за използване. Работим 24/7. Има две стъпки при производството ни – първо, на самата субстанция, на лекарството. След това то се доставя в различни фабрики, където се пълни във флакони и така се стига до крайния продукт. За Европа това се случва на две места, в Италия и в Германия. А субстанцията се произвежда в Нидерландия и в Белгия. Тоест имаме проблем там, при производството на субстанцията. Нека обясня още малко. Тръгваме от клетъчна култура, в 1000- и 2000-литрови партиди. В тях инжектираме вируса. Клетките произвеждат ваксината под биотехнологична защита. Някои партиди имат висока степен на производителност, други – ниска. Специално в Европа имаме обект с голям капацитет, който обаче има проблеми с получаването на повече ваксини от клетъчните култури. Мащабираме милиони, до милиарди дози ваксини с много висока скорост.
Преди година нямахме ваксина. Когато я получихме, се сблъскахме с нарастващи трудности. Добиването на продукта е в скала от едно до три. Тоест в най-добрия случай от една партида може да се получат три пъти повече дози от най-ниското ниво на прогнозираните. В САЩ прилагаме същата система и същата технология. Но се явяват различни проблеми. В Белгия например трудността е в процеса на филтриране на субстанцията, тъй като това е последната фаза преди изпращането за разпределяне във флакони. За сравнение – в Австралия също имат проблем с добиването на субстанцията, а те са в този бизнес с производството на ваксини от 20 години. В момента сме с два месеца назад от темпото, което искаме да имаме и бяхме предвидили, а в Европа тези месеци са три. Дали искаме да бъде по-добре? Разбира се. През февруари ще доставим милиони дози за Европа, това не е малко.
– Бихте ли ги определили малко по-точно?
– Поне три милиона дози ще заминат за Европа до няколко дни, когато Европейската агенция по лекарствата даде разрешението си. Следват още две доставки до края на месеца и така смятаме да разпространим 17 милиона дози до началото на март. При груба сметка, това прави 3 милиона дози за Германия, може би 2,5 милиона за Италия и около 2 милиона за Испания. Не мога да съм по-точен, защото това зависи от броя на населението по държави. Смятаме да поддържаме това темпо и през март да се доставят същото количество ваксини за ЕС.
– Тоест Великобритания се представи по-добре, като подписа договор с вас доста по-рано?
– Не мога да съдя за това. Мога само да кажа, че постигнахме споразумение с Лондон три месеца преди това с ЕС. Но това е обяснимо, защото работим съвместно с Оксфорд, те имат договор с британското правителство. Така е осигурен бърз достъп по веригата до Великобритания и можем да се възползваме от това. Но и тази система се нуждае от подобрение, защото към момента това, което създаде Оксфорд, не може да се приложи в производство по индустриална скала. В момента произвеждаме по начин, който отнема години, за да бъде създаден, а ние го направихме за месеци. Така че трябва да модифицираме процеса за производство на милиарди ваксини на месец от нещо, което е създадено само за лабораторни изследвания. Нека дам още малко цифри. Нашият капацитет в момента, глобално, е 100 милиона дози месечно. Повечето ваксини за други болести се произвеждат в това количество за година. За февруари Европа ще получи 17 на сто от продукцията ни, при 5 на сто от световното население. Тоест, проблемът е, че имаме 100 милиона дози на месец при 7,5 милиарда души население в света. Не търсим извинение, честно. Имаме счетоводство. Желаем да сме по-добри, работим денонощно за това. Хиляди хора не ползваха дори един почивен ден по Коледа.
– След това обяснение и агресивното поведение от страна на ЕС заради закъснението на договорените доставки има подозрения, че изнасяте продукта си за други държави.
– Това подозрение не е правилно, ние сме взели решение да не печелим навсякъде на всяка цена и го спазваме. Така сме подписали и споразумението с университета в Оксфорд – договорили сме се да нямаме изгода. Съвсем малки са разликите в цените, които сме договорили в различни части на света и това е заради разликите в изходните блага, в стойността на местните разходи. Имаме регионална верига в Бразилия, в Латинска Америка, в Южна Азия. Става дума за три-четири долара разлика, което е всъщност нулева разлика. Разбирам, че всички искаме да се ваксинираме, че хората в Европа, както и навсякъде по света са в огромен стрес. Уморени са от пандемията. Дори тези, които сега казват, че няма да се ваксинират, след шест месеца ще искат може би. Правителствата са под натиск. Наистина, не отдалечаваме ваксината от европейците, за да получим някаква по-голяма изгода.
– Тогава това ли е договорът, който е подписал ЕС?
– Да, честно. Сега имаме ваксина и всички смятат, че е лесно. А през април миналата година всички казваха, че е невъзможно това да случи до края на 2020 г. Сега всички настояват, че вървим бавно, а преди обвинението беше, че напредваме твърде бързо. За съжаление, някои мощности имат проблеми. Това е голямо предизвикателство. Но ако се бяхме предали пред такива трудности, сега може би нямаше да имаме разработена ваксина.
Със съкращения
