POLITICO
Европейският съюз осигури едни от най-ниските цени в света за ваксините. Но на каква цена? Усилията за пълно ваксиниране на ЕС бяха подложени на кръстосан огън точно в момента, в който целта започваше да се изпълнява. Огласяваната месеци наред европейска солидарност по време на пандемията на коронавируса и стратегията на Европейската комисия за съвместно снабдяване с ваксини, сега търпи критики от лидерите на отделните държави, че е твърде бюрократична, твърде ограничаваща своите членове и твърде бавна.
По-конкретно, решенията на блока да приоритизира скоростта на процеса и да постави рамки на солидарно разпределение между страните от ЕС преди да даде на отделните правителства по-голяма възможност за маневри, бяха критикувани от европейските лидери. Тази равносметка се основава на десетки интервюта с дипломати, служители на Комисията, представители на фармацевтичната индустрия и различните правителства. Показва също така как стратегията за общо ваксиниране, която трябваше да бъде сериозна демонстрация за европейската солидарност, постави Европа в ролята на догонващ Съединените щати и Обединеното кралство.
Страните от ЕС останаха заедно, дори когато САЩ и Великобритания купиха, одобриха и започнаха да ваксинират населението си по-бързо. Резултатът: по-ниски цени, с по-голяма отчетност за производителите на лекарства и ваксини за целия ЕС, но също така забавяне на доставките и нарастващо напрежение сред страните-членки на ЕС. През последните 10 месеца от световната надпревара за ваксини ЕС често изоставаше с една или две стъпки. Търсенето на виновния, сценарият, който сега се разиграва публично, е израз на недоверието, което подкопа амбициите на ЕС да ваксинира всички свои граждани.
Големи суми пари
Надлъгването между ЕС и САЩ кой ще вземе повече ваксини започна със среща отвъд Атлантическия океан между тогавашния президент Доналд Тръмп, оперативната му група срещу коронавируса и мениджъри на фармацевтични компании. Събирането им на 2 март в Белия дом предизвика вълна на негодувание в Европа, по-специално в Берлин. Даниел Меникела, главен изпълнителен директор на германската биотехнологична фирма „CureVac“ съобщи, че компанията е разработила експериментална ваксина срещу бяс, използвайки нова технология с РНК, която инструктира клетките на тялото да тренират имунната система за борба с вируса. „Die Welt“ тогава цитира служители на германското министерство на здравеопазването, разтревожени, че американският президент е предложил на „CureVac“ голяма сума пари в замяна на ексклузивно право върху все още несъществуващата коронавирусна ваксина. Още в средата на февруари, докато американският президент омаловажаваше вируса, правителството му установи връзки с „Big Pharma“, с „Johnson & Johnson“ и с френската компания „Sanofi“.
На 15 май Тръмп официално стартира операция „Warp Speed“ на стойност 10 милиарда долара. Целта: компаниите да инвестират в експериментални ваксини и да произведат достатъчно, за да доставят 300 милиона дози на американците до януари 2021 година. Европа през това време участваше в кампании за здравето на ООН.
Когато се опита за пореден път да работи заедно, за да се снабди с медицински консумативи по време на пандемията от коронавирус, ЕС също не постигна добри резултати. По време на първите дни на кризата страните-членки едностранно бяха затворили границите си и се обвиняваха взаимно в запазване за себе си на личните предпазни средства. Отговорът на Брюксел беше система за придобиване на покупателната способност на 37 държави – ЕС-27 и 10 от техните съседи – за закупуване на маски и уреди за обдишване. Проблемът обаче си остана бюрокрацията. Преди да може да направи поръчка, Комисията трябваше да изчака всяка държава от ЕС да подпише договора. Някои страни, на които им писна от безкрайните хаотични движения, просто си купуваха артикулите сами.
В общественото мнение се очерта водещ участник в надпреварата за ваксини: изследователката от Оксфорд Сара Гилбърт каза пред „Times“ на 11 април, че ваксината, която разработва с „AstraZeneca“, може да бъде готова до септември и беше на „80 процента уверена“, че ще се получи. Междувременно страните от ЕС не чакаха Комисията да започне да сключва сделки. Франция и Испания поотделно започнаха разговори с „Moderna“, а Париж и Берлин преговаряха заедно за закупуване на ваксини от различни компании.
Министрите на здравеопазването на ЕС-27 подписаха план на Комисията за закупуване на ваксини на 12 юни. Но френско-германската офанзива продължи, двете държави поканиха Холандия и Италия да се присъединят към клуба на купувачите. Ден по-късно квартетът обяви сделка за близо 400 милиона дози от ваксината на „AstraZeneca“. Споразумението показа, че четирите държави, представляващи четири от петте най-големи икономики на ЕС и приблизително една трета от населението на блока, не се страхуват да използват голямата си покупателна способност и да използват различни лостове, докато ЕК все още търсеше одобрението на всички.
По-малките държави възприеха този ход като заплаха
Тогавашният белгийски министър на здравеопазването Маги Де Блок заклейми сделката като „неразумен“ ход, който ще попречи на всички. Дипломат от ЕС извън Алианса на четирите коментира, че държавите се притесняват, че ще има две конкурентни писти в състезанието за купуване на ваксини – една с Алианса; и друга, подкрепена от ЕК, Испания и по-бедните страни. На 17 юни комисарят по здравеопазването Стела Кириакидес показа как ще изглежда новият план за ваксиниране на ЕС. Вместо да обикаля насам-натам, за да събира одобрения от всяка държава от ЕС, Комисията избра механизъм, наречен Инструмент за спешна подкрепа. Рядко използваният инструмент даде на Брюксел възможността да закупи директно ваксини – за около над 2 милиарда евро, които, след като бъдат одобрени от регулаторите, ударно ще бъдат разпределени в страните от ЕС според населението им. След като 27-те членове на ЕС се присъединиха към плана, Алиансът от четири държави спря сделките, което позволи на Комисията да преговаря с „Johnson & Johnson“ и „AstraZeneca“. Способността на Комисията да разговаря „с частни компании със силата да говориот името на 500 милиона граждани дава много повече сила в преговорите“ каза тогава Уолтър Рикиарди, професор по обществено здраве и съветник на италианското министерство на здравеопазването.
Юридически отговорни
В преговорите си с фармацевтичните компании ЕС отдава голямо значение на три неща: богат избор от ваксини, ниски цени за всяка доза и производителите на лекарства да носят юридическата отговорност, ако нещо се обърка. Мултинационалните фармацевтични гиганти искаха да приложат 15-годишен американски закон, известен като PREP Act, който предпазва производителите от това да бъдат изправяни пред съда, ако нещо се обърка с ваксина или лекарство, но ЕК не позволи.
Европа е световният епицентър на скептицизма към ваксините. Още преди коронавирусът да предизвика конспиративните теории за Бил Гейтс, който щял да използва ваксините, за да имплантира чип в човешкия организъм, европейците се отнасяха с недоверие към ваксинирането. Анкета през юни установи, че само 56 процента от поляците и 59 процента от французите са съгласни да бъдат ваксинирани срещу коронавирус. И двете страни се опитаха да използват скептицизма на европейците към ваксината в своя полза. Лобистите и адвокатите на „Big Pharma“ твърдяха, че публичните съдебни дела за всяко обвинение само ще подхранват притесненията относно ваксините. Вместо това те настояваха за система за обезщетение, която ще плати евентуалните щети. Комисията дори беше готова да направи компромис, като покрие някои от обезщетенията на производителите на лекарства, ако възникнат неочаквани проблеми.
Ваксината на „AstraZeneca“, която големите четири държави си бяха осигурили, е евтина. Тя използва относително конвенционална технология и може да бъде транспортирана лесно. Комисията сключи сделки със „Sanofi“ и „Johnson & Johnson“, докато Германия хвърли повече пари в решаването на проблема. По-конкретно, Берлин заложи на местните производители на РНК ваксини – „BioNTech“ получи 375 милиона евро, а 252 милиона евро отидоха при „CureVac“. Другите европейски лидери обаче решиха да не инвестират в скъпи, недоказани технологии, които трябва да се транспортират при много ниски температури. Когато на 4 септември Комисията поиска още 750 милиона евро, за да финализира сделките и да добави друга ваксина от „Novavax“, няколко държави се противопоставиха и призоваха Комисията да обоснове по-добре своя избор. Въпреки че в крайна сметка европейците се съгласиха, минаха месеци, докато изпратят парите си в Брюксел. Междувременно и преговорите на Комисията с производителите на РНК ваксини се проточиха. Разговорите с американските компании, особено „Pfizer“ и „Moderna“, се оказаха особено трудни: и двете оспориха част от договорите, които вече бяха подписани.
В интервю за AFP през ноември главният изпълнителен директор на „Moderna“ Стефан Бансел осъзна, че работата с 27 държави-членки забавя процеса. Като пример той даде договорът, който американската компания е сключила с канадските власти две седмици след започване на преговорите. Забавената поръчка „няма да намали общата сума, само ще забави доставката“. Когато „BioNTech/Pfizer“ оповестиха резултати за ефикасност на ваксината по-високи от 90 процента и обещаха скоро да изпратят данните на европейските регулатори, Комисията призова за спокойствие. След това и „Moderna“ съобщи за нива на ефикасност над 90 процента и Великобритания сключи сделка с американската компания същия ден.
Условията на договорите за поръчки на Комисията са поверителни (за огорчение на мнозина в Европейския парламент). Публикувана е само една сделка, а ключовите подробности са редактирани. Но наличната информация сочи към стабилна защита на европейските потребители и техните пари – изтеклата ценова листа показа, че Европа е е успяла да договори по-ниски цени от колегите си във Вашингтон.
Британският бърз старт
Еврокомисията предложи на Обединеното кралство да се присъедини към програмата за закупуване на ваксини, но заради Брекзит Лондон отказа. Вместо това Великобритания продължи да сключва свои собствени сделки – освен с местната „Oxford/AstraZeneca“, правителството сключи сделки с „BioNTech/Pfizer“ и „Moderna“. Но там, където наистина британците дръпнаха напред, беше бързото одобрение и бързото ваксиниране. Европейската медицинска агенция през това време се чудеше дали да одобри ваксинината и кога да започне ваксинирането. На срещата на върха на Съвета на 10 декември полският премиер Матеуш Моравецки призова Комисията да побърза. Ваксинациите в ЕС започнаха на 26 декември. Близо две седмици след пускането на първите ваксини в САЩ и почти три седмици след първото ваксиниране на Острова.
Недостиг на доставки
Не след дълго започнаха и обвиненията за забавяне на доставките. Урсула Фон дер Лайен побърза да заяви координираното пускане на ваксината като „истински исторически успех за Европа“. Оплакване в италианските медии зададе тона на разговорите в следващите седмици, след като се оказа, че първата пратка от само 9 750 дози в Италия изглежда несправедлива, тъй като много по-малката Малта е получила същия брой. Междувременно Германия получи над 150 000 през първите дни, а останалите държави – много по-малко. Комисията обеща на всички да получат своята част възможно най-бързо.
Въпреки че първоначалната поръчка на „BioNTech/Pfizer“ за ЕС беше двойно по-голяма от тази на САЩ, компаниите доставиха американските дози по-бързо: „Pfizer“ се ангажира да достави 200 милиона дози за американците, произведени на американска земя до края на юли, докато ЕС не може да гарантира тази цифра до септември. От началото на годината ситуацията със забавянето на ваксините става все по-лоша. На 15 януари „Pfizer“ обяви, че ще намали доставките си до някои страни за няколко седмици, за да модернизира завода си и да може в крайна сметка да изработи дозите по-бързо. Ваксината на „Moderna“ беше одобрена от ЕС на 6 януари, този път преди разрешението в Обединеното кралство. Това одобрение даде възможност за друг източник на ваксини, но компанията обяви, че ще има ограничено предлагане в ЕС през цялата година и обеща едва 10 милиона дози през първото тримесечие на 2021 г. Подобното съобщение от „AstraZeneca“ взриви обстановката на Стария континент. Политици го определиха като евтин опит да получи по-рано разрешение да излезе на пазара – европейското одобрение се очаква в петък, но компанията отсега предупреждава, че доставките през първото тримесечие ще бъдат намалени с около 60 процента.
Тези драстични събития принудиха здравните министри да пренапишат напълно своите планове за ваксинация. Италия и Полша заплашиха със съдебни действия, а Комисията обяви планове за контрол над износа. Служители на Комисията казват, че „AstraZeneca“ не е обяснила точно мащаба на проблема и подозират, че от компанията са продавали ваксини на други страни на по-висока цена, преди да осъзнаят, че не могат да спечелят повече време, за да доставят поръчката на ЕС.
Цената на солидарността
Най-мощните държави в ЕС защитават съвместния подход. Френският президент Макрон е твърдо убеден, че не бива да се поддаваме на илюзията, че бихме се справили по-добре сами. Пред Бундестага германският министър на здравеопазването Шпан призова колегите си да обмислят геополитическите последици от това, че са започнали сами да преговарят – „Ако нашите партньори от Източна и Южна Европа не бяха получили ваксина чрез ЕС, кой вероятно щеше да се намеси? Китай? Русия? Дали бихме предпочели това?“ И все пак, вече има доказателства, че усилията, водени от Брюксел, не са попречили на някои държави да потърсят ваксини другаде. Вече се знае, че Кипър е поискал помощ от Израел. А Унгария издаде национални разрешения за използване на „AstraZeneca“ и на руската „Sputnik-V“, като е е близо до сделка за 1 милион ваксини от китайския производител „Sinopharm“.
