Бавните темпове на ваксинацията срещу новия коронавирус се оформят днес като новия скандал в Европа. Ако не ги ускори в двуцифрено число пъти, ЕС се очертава да постигне колетивен имунитет след три години, а най-бавната му членка, България – след 19 години.
Закъсненията в разпределението на ваксините в ЕС могат да доведат до „експлозивна“ ситуация и бунтове, пише днес британският „Таймс“.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел признава в интервю за френското радио Europe 1, че „ще бъде трудно“ ЕС да постигне целта си да ваксинира 70 на сто от възрастното си население до края на лятото. „Има трудности в производствените линии през идните седмици и това ще направи процеса по-сложен“, казва той.
Междувременно Комисията е поискала обяснение от „АстраЗенека“ (чиято ваксина ЕС още не е одобрил) защо не изпълнява договора си, след като компанията обяви, че ще намали доставките си за ЕС с 60 на сто заради производствени проблеми.
Ако ЕС продължава да ваксинира населението със сегашното темпо, до септември ще са ваксинирани едва 15 на сто от него, т.е. близо пет пъти по-малко от заплануваното, пише „Политико“.
Изданието посочва, че при сегашната скорост ЕС като цяло би постигнал целта си от 70 процента през 2024 г., а България – през 2040 г. За да отговори на амбицията си, ЕС трябва да ускори темпото на ваксиниране 29 пъти, а някои негови страни като Латвия например – 17 пъти, Италия – десет пъти, а Унгария – девет пъти.
„Политико“ публикува графика, от която се вижда, че Обединеното кралство, което напусна ЕС на 31 януари, при досегашното темпо до края на астрономическото лято (22 септември) ще е ваксинирало 83 процента от възрастното си население, а до 70 на сто ще бъде стигнало на 1 август.
Най-бърза от 27-те еврочленки до 22 септември ще бъде Малта (37%), следвана от Румъния (26%). Като най-бавна днес се очертава България, която се очаква да е ваксинирала 3 на сто от възрастното си население за цитирания период.
За да постигне поставената от ЕС цел, България трябва на ден да инжектира средно на ден 33 368 дози ваксина. Тя в момента инжектира 1139.
„Политико“ изброява факторите, от които зависи скоростта на ваксинирането, като зпочва с наличността на ваксини. Влияние оказват транспортът, складирането на ваксините и организацията на процеса. Той може да се ускори, когато Европейската агенция по лекарствата одобри в края на този месец ваксината на Оскфордския университет и „АстраЗенека“, която е по-евтина и по-лесна за съхранение и складиране, защото не изисква свръхниски температури.
Напредъкът може да зависи и от това дали всички в ЕС биха приели спорния подход на Великобритания и Дания да увеличат времето между първата и втората доза на ваксината, за да ваксинират по-бързо повече хора с първа инжекция.
