Ваня ВЛАШКА
Покрай смяната на властта в Белия дом се появиха десетки публикации за това какво всъщност представлява голямата кожена чанта, обикновено носена от военен, която винаги и навсякъде придружава президентите на САЩ. Всички знаем, че това е ядреното куфарче, от което главнокомандващият може да натисне „червения бутон“ и да изстреля ядрени ракети към вражески цели по целия свят. Това обаче не е точно така.
Няма никакъв червен бутон, копче или каквото там си представяме, обясняват от сайта на Националния музей на американската история „Смитсониън“. Там е изложено едно такова „пенсионирано“ чудо, изпразнено от съдържанието си, естествено. Основната му функция е да потвърди самоличността на президента и да му позволи да комуникира с Националния военен команден център в Пентагона, който наблюдава ядрените заплахи в световен мащаб и може да нареди незабавен отговор.
Популярното име на ядреното куфарче е „Футболът“ (The Football, т.е. – американски футбол). Според бившия министър на отбраната Робърт С. Макнамара, името идва от план за ранна ядрена война с кодовото име Dropkick (Dropkick се нуждаеше от The Football, за да се активира). Съдържанието на куфарчето дава на главнокомандващия опростено меню от опции за ядрен удар и той трябва да реши дали да унищожи всички врагове на Америка с един замах или да се ограничи до заличаването само на Москва, Пхенян или Пекин, примерно.
Въпреки че произходът му остава силно класифицирана информация, историята на „Футболът“ може да бъде проследена до Кубинската ракетна криза от 1962 г. Президентът Джон Кенеди е вярвал, че ядрените оръжия са добри „само за възпиране“. Той смятал също, че е доста откачено „… двама мъже, седнали на противоположните краища на света, да решават края на цивилизацията“.
Ужасен от доктрината, известна като MAD (взаимно осигурено унищожение), Кенеди нарежда да се сложат „под ключ“ ядрените оръжия и да се потърсят други възможности в плановете за ядрена война „всичко или нищо“. Декласифицирана бележка на Джон Кенеди документира опасенията му, довели до изобретяването на ядреното куфарче главно като система за проверка на самоличността на главнокомандващия. Президентът Кенеди поставя следните смразяващи, но логични въпроси: „Какво бих казал при незабавен ядрен удар?“, „Как би проверил моите думи човекът, получил инструкциите ми?“.
Най-ранната известна снимка на военен помощник, следващ президента с издайническото черно куфарче (модифицирана версия на стандартен модел Zero-Halliburton), е направена на 10 май 1963 г. в семейното имение на фамилия Кенеди (Hyannis Port) в Масачузетс. От 1963 г. „Футболът“ се превръща в основна част от президентските пътувания и дори е заснет на „Червения площад“ в Москва през май 1988 г. при официалното гостуване на президента Роналд Рейгън в бившия СССР. Съветският колега на Рейгън – Михаил Горбачов, също имаше до себе си военен помощник, който стискаше доста подобно устройство, известно на руски език като chemodanchik (чемоданчик, малко куфарче).
Президенти и военни помощници се оплаквали, че „Футболът“, който в момента тежи около 45 кг, съдържа твърде много документация. Президентът Джими Картър, който се е обучавал за командир на ядрена подводница, бил наясно, че ще има само няколко минути, за да реши как да отговори на ядрения удар срещу САЩ. Картър наредил военните планове да бъдат драстично опростени.
Бившият военен помощник на президента Бил Клинтън, полковник Бъз Патерсън, по-късно ще опише полученото съкратено меню за избор, подобно на „менюто за закуска на Дени“. „Все едно да избереш една опция от колона А и две от колона Б“, казва той пред History Channel. Първото некласифицирано позоваване на съществуването на ядреното куфарче се съдържа в бивш строго секретен меморандум от 1965 г., получен в архива за национална сигурност в университета „Джордж Вашингтон“. По повод усилията за намаляване теглото му, висш служител в отбраната се съгласява, че това е достойна цел, но добавя: „Сигурен съм, че можем да намерим здрави и силни куриери, които да носят допълнителен килограм или два хартия“.
За да функционира „Футболът“ както е проектиран, военният помощник трябва постоянно да стои наблизо до главнокомандващия. От своя страна президентът трябва да носи личните си кодове за потвърждение. Но и двата елемента от системата понякога се провалят. Според генерал Хю Шелтън, бивш председател на Обединения генерален щаб, президентът Бил Клинтън загубил през 2000 г. за няколко месеца своята кодова карта, наречена „бисквитката“. „Това беше голям проблем, гигантски проблем!“, пише генералът в автобиографичната си книга „Без колебание: одисеята на американски воин“, издадена през 2010 г.
Ако случката с Клинтън е била проблем, то през март 1981 г. е имало същинско бедствие – при опита за убийство на президента Роналд Рейгън и създалия се хаос след стрелбата, военният помощник с куфарчето бил отделен от президента и не успял да го придружи до болницата на университета „Джордж Вашингтон“. Преди да бъда вкаран в операционната зала, дрехите на Рейгън били събрани в една болнична найлонова торба. По-късно „бисквитката“ била открита в торбата сред вещите на президента, напълно неохраняема и безцеремонно захвърлена в един страничен коридор…
Какво се случи само преди няколко дни с ядреното куфарче на президента на САЩ? За това подробно разказа NBC News. За първи път в историята напускащият Белия дом президент Доналд Тръмп не предаде „Футбола“ на идващия президент Джо Байдън. Обикновено смяната се извършва по време на церемонията по инаугурацията пред Капитолия на САЩ. Тъй като Тръмп отказа да присъства при полагането на клетвата, предаването стана по съвсем различен начин. Часове преди церемонията пред Конгреса във Вашингтон, „Футболът“ отлетя с Тръмп на борда на „Еър Форс 1“ към Флорида. „Ядрената власт“ беше с Тръмп до 11:59,59 ч. на обяд в сряда, 20 януари 2021 г. В момента, в който новият президент Джо Байдън се закле пред 120-годишната си фамилна Библия, стратегическото командване на САЩ от Пентагона деактивира „ядрената власт“ на Тръмп в имението „Мар-о-Лаго“ и активира второто ядрено куфарче, което пое в ръцете си Джо Байдън във Вашингтон.
Интересна гледна точка за размисъл даде наскоро Том Колина в свой коментар за бюлетина на атомните учени (Bulletin of the Atomic Scientist).
„… Президентът Джон Кенеди взимаше мощни болкоуспокояващи лекарства. Президентът Ричард Никсън беше алкохолик. Президентът Роналд Рейгън имаше деменция. Президентът Доналд Тръмп се разболя от коронавируса. Подобни ситуации могат значително да увредят способността на човек да мисли ясно. И все пак, като президенти, всеки от тях имаше едноличната власт да изстреля американските ядрени оръжия в рамките на минути. Президентът Тръмп беше следван 24 часа в денонощието от военен помощник, който носеше куфарчето с всичко необходимо за незабавното изстрелване на 1000 ядрени оръжия, повече от достатъчен мегатонаж, за да взриви света и да го върне в каменната ера. Президентът не се нуждае от одобрението на Конгреса или министъра на отбраната. Шокиращо е, че няма контрол и баланс на тази крайна изпълнителна власт. Президентът Тръмп взе със себе си ядрения куфар в медицинския център „Уолтър Рийд“, където се лекува от COVID-19. Според лекаря на Тръмп, нивата на кислород в организма му са спаднали. А това, според независими здравни експерти, може да увреди способността му за вземане на решения. Той приема дексаметазон, който предизвиква промени в настроението и „откровени психотични прояви“. И все пак, доколкото ни е известно, в нито един момент президентът не прехвърли своите правомощия на вицепрезидента Майк Пенс, както е записано в 25-та поправка. Неприемливо е да поверяваме правомощията за изстрелване на ядрено оръжие на някой, който не е напълно „на себе си“ (Рейгън прехвърли властта временно преди планираната операция след раняването му, както направи и президентът Джордж Буш преди медицинската процедура, която изискваше пълна упойка). Ядрена криза може да се случи по всяко време, включително във възможно най-лошия момент, когато мисленето на президента е компрометирано по някаква причина, а резултатите могат да бъдат катастрофални…
Цялата концепция за едностранната ядрена власт на президента се гради на предположението, че Русия може да нанесе изненадващ първи удар. Всъщност Русия никога не е обмисляла сериозно подобно действие срещу САЩ по една проста причина: това би било национално самоубийство. И двете страни знаят, че нападението би предизвикало неприемливи ядрени ответни мерки и че голяма част от земното кълбо ще бъде заличена… Затова, вместо да спорим кой трябва да владее „Футбола“, нека направим процеса по-безопасен и по-демократичен. Конституцията дава правомощието за обявяване на война на Конгреса, а не на президента. Следващият президент може да поправи тази ситуация, като декларира, че ще споделя правомощието да започне ядрена война с Конгреса. Той може също да заяви, че единствената цел на американските ядрени оръжия е да възпират използването им от други страни. Абсолютна лудост е да знаем, че единственото нещо между нас и ядрения холокост, е човек с COVID-19 на тежки лекарства, примерно. В една жизнена демокрация не може един човек да има необузданата сила да унищожи света. Време е да пенсионираме ядреното куфарче“.
Ваня Влашка е българска журналистка, която от средата на 90-те години живее и работи в Чикаго.
