Исканията на опозицията за всевъзможни иновационни технологии в изборния процес би трябвало много сериозно да ви угрижат. Какво означава настояване да има видеонаблюдение, организирано така, че във всяка изборна секция да стои човек, който с GSM да контролира с видео и с аудио запис как върви процедурата по обработване на бюлетините?
Този въпрос зададе в коментар по тв „Европа“ Георги Коритаров.
„На пръв поглед това искане на социалистическата партия се вписва в приписвания на Ленин принцип „проверката е висша форма на доверие”. Впрочем, когато споменавам Ленин, точно днес щяхме да отбелязваме 97 години от неговата смърт – на 21 януари 1924 година. Както тръгна обаче светът след падането на Берлинската стена и особено при ниската образователна степен, каквато наблюдаваме сега, никой не се е сетил.
Затварям лениновата скоба, за да продължа обаче по ленински. Както знаете, след смъртта на Ленин, той е поставен в мавзолей и още си стои там – в Москва. Една мумия, която по всички закони на природата отдавна да е предала тленното си обиталище на вселената, но тя стои и стряска. Стряска, но нито неговите идеи са живи, нито пък има кой да ги помни.
Нещо подобно се случва и с битките за реформи, радикално скъсване със системата, промени на управленски модели. Всички говорят, особено в България, че това е страшно важно. „Ако се смени управленският модел, нещата ще тръгнат съвсем по нов начин. Ако се сложат камери или записващи видео и аудио устройства в секционните комисии, изборите ще бъдат напълно легитимни и победителят ще бъде едва ли не друг.”
Разберете – с чучела, митове, технологични игрички и опозиционен популизъм нищо не може да се промени. Когато чувате, че опозицията говори за смяна на управленски модел, задайте си въпроса: Коя основна партия би била корпус, гръбнак на идеята за такава промяна? Да допуснем, че някой Ви каже – това е БСП като най-голяма опозиционна партия.
Тогава следват въпроси: Може ли тази партия да спечели абсолютно мнозинство и да управлява самостоятелно? Отговор: Не, не може. Това са данни от социологията.
Ако това е така – втори въпрос: С кои партии, с които има сходства в програмите и са потенциални нейни партньори, социалистическата партия смята да управлява? Реалността мълчи по този въпрос. БСП няма партньор за управление.
Трети въпрос: Кои са стратегическите разлики, които наистина бележат различност между БСП и ГЕРБ във външната политика, във вътрешната политика? Тук може да сегментираме – социални отношения, политически отношения, институционални отношения, икономическа реформа и т.н. И по този въпрос има страшно много неясноти и хаос, заложен в самите програмни документи на БСП.
На този фон искането за видеонаблюдение или за каквито и да е новоизобретения, които едва ли не да контролират изборния процес, с цел да доведат до справедлив резултат, ги приемайте или като тежък популизъм, или заложено отсега оправдание за тежкото поражение, което им предстои.
А защо тежко поражение?
Защото развитието на едно общество, на една държава, на една система не зависи от смяната само по себе си на един модел, а зависи от качеството на морална устойчивост, качеството на образование, качеството на консенсунсна визия за бъдещето. Опозицията в България, а тук ще разширя – и управляващите, нямат и не отговарят на тези условия. Управляващите обаче имат един съществен плюс – досега са управлявали на основата на стабилност, сигурност, спокойствие или сгушване, ако го наречем с тази дума. Нито за един относително разпознаваем период не се е говорило за качествени промени, реформи, динамика и някакви други сътресения.
Обществото в България си е живуркало и си заслужава това спокойствие, каквото ще му бъде поднесено поради хаоса и безадресността, които предлага опозицията. Ето това е. Иначе, ако искате, се филмирайте с камери, с GSM-и, а ако трябва дори с космическа апаратура“.
Коментарът е от предаването „Свободна зона в 9 без 5” на тв Европа. Заглавието е на редакцията
