Вежди Рашидов: Време е министърът на културата да гледа филма „Момчето си отива“

В социалните мрежи остро се дискутира въпроса, че Филип Трифонов си е тръгнал от този свят огорчен, защото не е получил възможност от държавата да изкара последните си години нормално, а е живял в бедност. Част от критиките са насочени към Вежди Рашидов, който е шеф на Комисията по медии и култура в парламента. За казуса с пожизнените награди Рашидов говори пред вестник „Галерия“.

Интервю на Иво ДИМИТРОВ

• Господин Рашидов, защо оставихте Филип Трифонов без пожизнена парична награда за заслуги към нацията?
• Същия въпрос си задавам и аз – защо Филип Трифонов за всичките си заслуги като един актьор, оставил сериозна диря още от най-ранните си филми и досега, не е бил забелязан от културното ведомство, тъй като тези награди не се определят от парламента, а от специална комисия в Министерството на културата. Помня, когато Филип Трифонов дойде при мен в Народното събрание и бях изненадан, че е отхвърлен с лека ръка, а от друга страна, бях силно притеснен от обидата и болката, която носеше. Единственото, което можех да направя, бе да помоля хора от министерството за съдействие. Но комисията по наградите го е отхвърлила. Обидно е да се отнасяме с такова незачитане към големите си таланти.

  

• Комисията по културата и медиите в парламента няма ли отношение към определянето на тези награди?
• Комисията по културата и медиите разглежда предложенията за награди, които се определят от комисия в министерството, назначена от министъра на културата. Тези предложения се гласуват в Народното събрание. Така че определянето на наградите е в правомощията на министерството.
• Тогава защо социалните мрежи ви нападнаха, че не сте дали такава парична награда на Филип Трифонов?
• Не бих искал да обсъждам онова, което тече в социалните мрежи, защото там върви вълната на инерцията, създадена от определен кръг хора по един или друг повод. Явно хората не знаят, че близо четири години вече аз не съм министър. Време е да научат името на сегашния министър, за да могат точно да адресират своите негодувания и послания. Не бих могъл и не искам да поема негативите за безотговорността на други хора.

• Инициатор сте на Закона за награждаване на лица с особени заслуги към държавата. Получават се обаче разминавания като в случая с Филип Трифонов, с Маргарита Хранова и с други, които не са били оценени и са останали незаслужено обидени.
• Още в самото начало на моя първи мандат стана ясно, че прекрасните таланти от знаменитото трио „Бо Бо Бо“ живеят трудно. Тогава разбрах, че у нас са в трудно положение изключителни български творци. Бях изненадан, че тези хора карат унизително своите старини. Това ме накара да седнем на една маса с тогавашния социален министър Тотю Младенов и да намерим решение на проблема. И така успяхме да създадем Закона за награждаване на лица за особени заслуги към България, чрез който да можем да финансираме съществуването на легенди в областта на културата, както и в други сфери. Да подпомогнем хора, които през целия си живот са дали чрез своя талант на българската държава много повече, отколкото биха могли да получат. Нарекохме ги награди не за друго, а за да могат тези средства пожизнено да бъдат отделна част от пенсиите, които те вземат. Това беше механизмът, чрез който те запазваха и своите малки пенсии. Заради всичко това се чувствах горд, че съм направил нещо, което да бъде от полза на хора като Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров, които първи получиха награди, на таланти като Велко Кънев, Джоко Росич, Никола Гюзелев, Иван Иванов, Валя Балканска, Татяна Лолова, Йорданка Кузманова, Николай Николаев, Никола Инджов, Стефка Евстатиева, проф. Стоян Дуков, проф. Людмил Гетов, Владо Гоев, Кеазим Исинов, Янка Рупкина, Васил Михайлов и много други. А колкото до Филип Трифонов и Маргарита Хранова и още много талантливи и известни творци, които не са получили такива награди, въпросът трябва да бъде отправен към министерството, нали то все от някого се управлява. Смятам, че всеки трябва да си приеме отговорността. Грешките не бива да бъдат повод някои хора да си играят на криеница. Отвратително е за целия си талантлив живот да отнесеш тъгата и обидата, докато в същото време се раздават безконтролни пари на хора, приближени до ръководството на министерството, като например галеристката Мария Василева. Вместо да бъде разследвана от прокуратурата за изложба, свързана с фалшификати, тази жена незнайно защо получи 80 хил. лева. А не бих искал да говоря за други безразборно раздадени пари по отхвърлени проекти на кръг от приближени хора.

  

• Защо избягвате да споменавате името на министъра на културата Боил Банов?
• Научен съм да споменавам имена на достойни и значими хора. В същото време не виждам причина защо аз трябва да вкарвам в обращение имената на хора, които не са в състояние публично да изрекат собственото си име и се крият.
• Трябва ли да се отделят повече пари от държавния бюджет за пожизнени парични награди на големи творци?
• Определено да. Повече средства са необходими, но това е основно задължение на министъра – да издейства повече пари за пожизнените награди. Основната работа на един ръководител е всекидневно да се труди, за да има повече средства. Ако някой помни бюджета на сценичните изкуства за 2009 г., ще знае, че тези средства бяха близо 47 милиона лева. Когато си тръгвах от поста министър на културата, тези средства вече бяха 80 милиона лева. Колкото до Филип Трифонов, смятам, че ако той наистина е бил недостойно репликиран от министъра, то тогава е време министърът да гледа прекрасния филм „Момчето си отива“.