*Коментар на Петер Байер за POLITICO
След няколко десетилетия, когато историците се обърнат назад към нашето време, те може да опишат тези години като начало на нова студена война. Сега обаче е повече от задължително Европа и САЩ да работят заедно като партньори за изграждането на един нов свят. Защото ако двете страни продължат да спорят, само ще дадат на Китай нов импулс и възможност за развитие.
Китай преследва план за превръщане в икономическа, военна и технологична суперсила и в някои сфери изглежда вече има сериозна преднина. Тази надпревара между САЩ и Европа от една страна и Китай от друга, трябва да бъде определяща в борбата за власт през 21 век.
Предвид залога в това състезание, мнозина от двете страни на Атлантическия океан се питат: Къде стои Европа?
Става все по-ясно, че да останеш неутрален е нереалистично, наивно и опасно. Дойде време Европа да заеме твърда позиция. Това не означава, че ние, европейците, трябва безразборно да се съобразяваме с политиката на Вашингтон. Вместо това Европейският съюз и САЩ трябва да формират силен екип. Действайки като „партньори на лидерско ниво“, както предложи някога президентът на САЩ Джордж Буш. Щурмът на Капитолия от поддръжници на Доналд Тръмп, който се стреми да отмени резултатите от изборите, беше ясно предупреждение, че нашите демокрации са уязвими – и че трябва да увеличим усилията си, за да ги защитим. Трябва да гарантираме, че Западът отново ще стане привлекателен модел и да сме наясно какво ни отличава от недемократичните страни. Трябва да използваме едно от ключовите предимства на демокрациите – че можем да си сътрудничим на основата на доверие, докато Пекин в играе сам за себе си. Общата стратегия спрямо Китай трябва да се фокусира върху три основни области: икономиката, сигурността и високите технологии. Подобно начинание идва и със сериозно задължение – по време на мандата на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън Америка и Европа трябва значително да укрепят своя съюз. Трябва да бъде сключен търговски пакет ЕС – САЩ, с който Вашингтон да се опита да възстанови загубеното доверие в Европа. Дните на американските мита върху стоманата и алуминия, както и международните санкции, насочени към близки съюзници, трябва да приключат.
От провала на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции научихме, че сделката за свободна търговия между ЕС и Вашингтон трябва да бъде изградена стъпка по стъпка. Това означава, че трябва да водим преговори и да въвеждаме в действие конкретни глави, вместо да чакаме окончателно договаряне на пълното споразумение. Трансатлантическата търговия ще укрепи нашата икономическа устойчивост и ще намали влиянието на Пекин. Трябва да стимулираме търговията и за това се нуждаем от сериозно трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Със сделката за свободна търговия между азиатските и тихоокеанските страни, Китай зае сериозни позиции в Индийския и Тихия океан, а САЩ и Европа са в ролята на догонващи. Освен това трябва да подтикнем Китай най-накрая да се придържа към международните правила и стандарти чрез реформа на Световната търговска организация. Поведение, което злоупотребява със системата на СТО, трябва да предизвика сериозни санкции, дори когато осъзнаваме, че в ерата на хиперглобализацията, пълното игнориране на Китай е нереалистично.
По отношение на сигурността Германия, в тясно сътрудничество със съюзниците от НАТО, трябва да поеме по-голяма отговорност по въпросите на сигурността, преди всичко в периферията на Европа, както и в отношенията с Русия. Трябва да бъде създаден германски съвет за национална сигурност в Берлин, подобен на този във Вашингтон, за да координира външна политиката и политиката на сигурност, като по този начин я направи по-мощна и ефективна. Германия трябва да поеме разходите на НАТО от 2 процента, а също така да демонстрира потенциал в Южнокитайско море, където германският флот за първи път ще изпрати свой кораб.
Новият съюз САЩ-ЕС също така трябва да установи международни стандарти и правила, що се отнася до новите технологии – преди китайците да ни победят. Китай пропусна индустриалната революция и в резултат загуби статута си на водеща сила. Сега амбицията на властите в Пекин е да бъдат в челните редици на технологичната революция от тази епоха. Ясно е, че който води в надпреварата при създаването на изкуствения интелект, биоинженерството и другите иновативни сфери, ще се превърне и ще остане икономическа и военна суперсила. Китай следи своите граждани по-безмилостно и ефективно, отколкото КГБ някога го правеше – потиска уйгурите и заличава демокрацията в Хонконг. Ако Китай трябва да определя правилата и стандартите в ерата на технологичното развитие, светът би бил по-малко свободен и по-малко демократичен.
Ето защо мнозина в Германия полагат съвместни усилия да не позволят на китайския технологичен гигант „Huawei“ да инсталира своя хардуер в европейската 5G мрежа. И именно затова САЩ и ЕС трябва да работят в тясно сътрудничество по въпросите на цифровите технологии и развитието на науката, по-специално в сектора на здравеопазването и отбранителната индустрия. Начинът, по който германската фирма „BioNTech“ и американската „Pfizer“ си сътрудничат при разработването на ваксината срещу COVID-19, е добър пример за това, което европейците и американците могат да постигнат заедно.
Няма време за губене: Китай трябва да бъде принуден да играе по международните правила и можем да направим това, само ако действаме съгласувано. Всяка пречка, всеки един спор между Европа и САЩ, само ще дадат тласък на и преднина на Китай.
*Петер Байер е депутат от Християндемократическия съюз в Бундестага и трансатлантически координатор на германското правителство.
