В началото на речта си Гебрейесус подчерта, че разработването и одобряването на безопасни коронавирусни ваксини по-малко от година след появата на вируса в Китай в края на 2019, е „зашеметяващо постижение и много необходим източник на надежда“. Той обаче добави, че „не е редно по-младите и по-здрави възрастни хора в богатите страни да бъдат ваксинирани преди здравните работници и възрастните хора в по-бедните държави.
СЗО призова също така по-богатите страни, които предварително са поръчали милиони дози коронавирусни ваксини, като САЩ, Великобритания и Европа, да споделят част от тези ваксини с COVAX, за да може след това те да бъдат преразпредели в по-бедните държави.
В началото на месец декември миналата година организацията „People’s Vaccine Alliance“ съобщи, че 53 процента от коронавирусните ваксини са закупени от страни, в които живеят едва 14 процента от световното население. Примерът с Канада е особено показателен – там са закупени толкова много дози, че всеки гражданин на страната може да бъде ваксиниран поне пет пъти. Като цяло страните от т. нар. „златен милиард“ са закупили всички дози от ваксината на „Moderna“ и 96% от дозите на „Pfizer“. Пак според същата статистика бедните държави ще могат да ваксинират само един на всеки десет души. Сред посочените държави са Кения, Мианмар, Нигерия, Пакистан и Украйна. Също така, експертите на организацията вярват, че през следващите няколко години ваксинацията няма да бъде достъпна за милиарди хора.
Има ваксинен национализъм, но все още нищо не може да се направи?
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също говори за проблемите с ваксините за бедните страни в началото на януари. По-богатите държави игнорират правата и нуждите на по-слабо развитите страни, каза той.
Пандемията подчерта сериозни пропуски в международното сътрудничество и солидарност. Наскоро видяхме това проявление при национализма на ваксините, като някои богати държави се надпреварваха да купуват ваксини за собственото си население, без да обмислят такава възможност за бедните страни, каза Гутериш.
Очевидно е едно – на фона на съобщенията за проблеми с доставките на ваксини „Pfizer“ в страните от ЕС, бедните държави ще трябва самостоятелно да разрешат въпроса с ваксинацията на населението. Колкото и представители на международни организации да сочат този проблем.
