Избирането на Армин Лашет за шеф на Християндемократическия съюз гарантира, че съюзът ще продължи работата и идеите на канцлера. Името на Ангела Меркел за първи път от много години насам не беше в бюлетината на конгреса на нейните християндемократи в събота. И все пак сянката й присъстваше по време на събитието като завеса. Решението на партията да одобри предпочитания от нея кандидат – Армин Лашет, усмихнатият премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия – беше достатъчен сигнал, че ХДС ще продължи курса на Меркел, поне в краткосрочен план.
Това беше официално признание, че тя е оставила своя отпечатък върху най-голямата политическа партия в Германия и ще влияе върху развитието на партията години наред. Много германски консерватори не са съгласни с политиката на Меркел по отношение на бежанците, икономиката и дори пандемията. През последните две години имаха не една, а две възможности да сложат край на ерата на Меркел, като не успяха и в двата опита. Предвид възможността да върнат лентата назад и да се завърнат към традиционния консервативен подход на ХДС по социалните и икономически въпроси, партийните делегати избраха да се придържат към приобщаващия центризъм на Меркел.
Дори ако Лашет, който е изправен пред предизвикателната задача да обедини партията зад себе си преди предстоящите регионални избори ще бъде избутан настрани и да отстъпи място на популярния премиер на провинция Бавария Маркус Зьодер в надпреварата за канцлер, германският консервативен блок едва ли ще изостави напътствията на Меркел. Един поглед върху записките на канцлера обяснява защо. В продължение на 16 години тя успяваше да доминира в германската политика, разсичайки идеологическото разделение. Докато нейният подход костваше на партията подкрепата на някои консерватори, много от които се насочиха към крайнодясната Алтернатива за Германия, гласоподавателите на християндемократите, особено сред жените, се увеличиха и бяха ключът към успеха на изборите. Гласуването в събота беше признание от страна на ХДС, че ако партията иска да запази господството си, тя трябва да се развива заедно с германското общество, като възприеме по-гъвкав, либерален подход към много въпроси, стратегия, която мнозина биха нарекли меркелизъм.
Първо Меркел, после партията
Първоначално победата на Лашет над Фридрих Мерц, традиционалист консерватор, който беше фаворит на дясното крило на ХДС, не беше много убедителна. Лашет спечели 53 процента срещу 47 за Мерц. Но в епохата на силно фрагментирана политика, където някои местни избори се решават с шепа гласове, преднината от пет процента на практика е огромна. Нещо повече, Мерц, съперник на Меркел от десетилетия назад, губи втори път избори за лидер на партията. Преди две години той отстъпи пред Анегрет Крамп-Каренбауер – първият избор на Меркел кой да я наследи. С други думи, дебатът за посоката на развитие на ХДС е решен, поне в обозримо бъдеще. Меркел не остави и частица съмнение по този въпрос в събота. Мерц, само няколко часа след загубата си, се самопредложи да се присъедини към нейния кабинет като министър на икономиката, пост, който в момента заема довереният на Меркел Петер Алтмайер. Чрез своя говорител Меркел бързо отхвърли идеята, като заяви, че няма планове за реконструкция.
Така Меркел е на път да извърши един от най-редките политически ходове и то сполучливо – тя определи не само времето на излизането си от властта, но и името на своя наследник, както и дългосрочния план за развитие на партията. Независимо дали става въпрос за външна политика или икономика, Лашет не крие намерението си да провежда подобни политики като тези на Меркел. Дори представянето му пред делегатите беше напълно по Меркелски:
Може да не съм страхотен шоумен, но аз съм Армин Лашет и можете да се доверите на това. Много хора са привлечени първо от Ангела Меркел, а след това и от ХДС и доверието, с което Меркел се ползва в Германия и в чужбина, не може просто да бъде прехвърлено от един лидер на следващия, а трябва да бъде „спечелено“.
Историята преценява политическите лидери не само по това, което постигат на поста, който са заемали, но и по дългосрочната сила на тяхното влияние. В събота ХДС направи голяма стъпка към вкарването на Меркел в пантеона на политиката, заедно с Хелмут Кол и Маргарет Тачър.
Ето защо ерата на Меркел не приключва. Може би едва започва.
