Руският опозиционер Алексей Навални е твърде силно заинтересуван неговото завръщане в Русия да мине много бурно. Дори мечтае да бъде арестуван утре на летище „Внуково“, където се очакват поне 3000 негови привърженици. Точно обратното мислят руските власти – да няма репресии срещу Навални, а само създаване на някакви дребни неудобства.
Защо това е така? Дори и Кремъл да нареди ареста на главния противник на Владимир Путин, това няма много да промени ситуацията с опонентите на руския държавен глава. Нито на улицата, сред антипрезидентските редици, нито на Запад. Именно това отчита Навални и непременно иска да се случи нещо извънредно – например да бъде задържан със сила, чрез брутални действия срещу него и съпругата му. Само така дебатът за неговото отравяне отново ще излезе на дневен ред в европейските медии. Навални добре си е направил сметката, че го заплашват сериозни неприятности, още повече, че са заведени нови три дела срещу него. И въпреки всичко, той решава да се върне? Защо този сценарий играе в негова полза? Излизането от ареста ще е въпрос, който трябва да решат най–висшите чиновници в държавата, сиреч самият Путин. Ако бъде арестуван насред летището, пред своите симпатизанти, това ще го направи руски Нелсън Мандела – алтернативата на сегашната власт се намира в затвора! Но в Кремъл не са глупаци и добре разбират това.
За обкръжението на Путин това е най–добрата стратегия – да не се прави нищо, все едно Навални не съществува, да не бъде арестуван, да няма никакви неприятности. И в същото време, чрез мощните си тролове да изхвърля в социалните мрежи твърденията, че Навални е недосегаем, защото е човек на Путин. От друга страна, Москва държи сметка и за реакцията на Европа. Ако Навални не бъде репресиран, никой на Запад няма да реагира. Съвсем друго ще е, ако бъде затворен! Въпреки че Европа вече изчерпа инструментите си за натиск върху Русия, острите реакции на европейските лидери няма да закъснеят. А точно в този момент Путин няма никаква нужда от нови разправии с Европа. Да не говорим, че евентулен арест на опозиционера, ще издигне неговия статут на политик от голямо значение за Русия.
В целия този сценарий липсва темата за евентуалните протести. Такива не са изключени, но практиката в Русия показва, че уличните акции срещу властта обикновено са многолюдни, но кратки. В средите на самата опозиция Алексей Навални не е еднозначна фигура – например, мнозина не са забравили думите му от 2008 година, че Грузия трябва да бъде унищожена. От друга страна, руснаците никога не протестират „за“ на една личност или кауза, те го правят винаги „против“. Последният случай е от Хабаровск, където хиляди излязоха на бунт по повод уволнението на кмета на града Сергей Фургал. Но всъщност протестът бе заради спуснатия от Москва негов заместник. В случая с Навални масови демонстрации са възможни, но в близкото бъдеще неговият арест ще бъде предмет на интерес от професионалните правозащитници и нищо повече.
