Любомир Авджийски
Следя с интерес ентусиазма, който се лее по затварянето на хиляди профили, сред които този на Тръмп, но и на хора като Рон Пол (либертарианец, който е про всякакви свободи). Ентусиазмът идва от интелигентни, наричащи себе си либерални (свободолюбиви) хора. Борим фалшиви новини, конспирации и т.н.
Мисля си, че от времето на нацизма и зрелия комунизъм не е имало толкова мащабна радост на масите, затова че им отнемат права и свободи.
Такова институционално-корпоративно определяне кое е истина и кое не(в неограничени сфери) е не само невъзможно начинание, но е абсолютно прегазване на две основни свободи, без които западният свят ще трябва да спре да се нарича либерален и демократичен.
1. Едната е свободата на словото, включително свободата да казваш неистини (не казвам че това е морално или желателно) или да казваш нещо, което ти смяташ за истина, а другата страна смята за лъжа. Да посочиш релевантни факти и заключения, така както ти ги виждаш. Без тази свобода намирането на истината изначално е невъзможно. Заедно с правата на „фалшификаторите“ и злодеите от Министерствата на истината винаги ограничават правата на всички останали. Защото преценката им е субективна, защото не са квалифицирани да определят „истината“ във всяка конкретна ситуация и защото често са политически пристрастни.
2. Свободата на словото е и функция и следствие от друга фундаментална свобода – на идеите и убежденията.
С ограничаването на определени гласове под претекст за „фалшиви новини“ трайно и масово се отнема правото на информация. Тя е от обратната страна на монетата. Без свобода на словото, няма свободно информиране, няма и свободно формиране на убеждения. Зрителят/читателят вече не е в ролята на „съдията“ , който сам се запознава с всички мнения и факти и сам формира своето убеждение (било то и грешно, и „опасно“), а е само консуматор на потока, който идва от едната страна. А рано или късно тя се явява политически заинтересована. Подобна е ситуацията, ако един съдия получава информацията и мнението само на прокуратурата или само на защитата.
Ще кажеш, ама“ фалшивите новини“ са опасни за мира и сигурността. Ще ти кажа, че няма такова нещо като „фалшиви новини“ по принцип. Може да има конкретни казуси, които, ако представляват престъпления, трябва да се разследват и решават от наказателен съд, а не от ФБ администратор.
Също така ФБ и Туитър не са вестници или телевизии, които формират съдържание, а са платформи за споделяне на съдържание. Голяма разлика. Като между театър и площад. В театъра актьорът говори, каквото му каже режисьорът, а на площада всички говорим свободно (ограничението е нежелателно изключение, виж референцията с престъплението).
Идеята, че има едни хора от Фейсбук или от правителствата, които имат широка компетентност да преценяват вместо нас какво да четем и публикуваме, е много по-опасна от Тръмп, скъпи приятели, по-опасна и от Путин. Същата идея са имали болшевиките, фашистите и нацистите. И те са имали праводподобни причини за политическата цензура, и при тях сигурността, здравето и истината са били основна цел, та даже и те са казвали, че използват „научния метод“ срещу „религиозния“. Крачката към тоталитарни утопии винаги е къса и винаги има за цел „спасяване на човечеството от злото“.
