БСП от своя страна за първи път от близо 10 години, пак според социологическите проучвания, има толкова висок изборен процент. Големият проблем обаче е дали лидерът на партията Корнелия Нинова ще успее да се справи до края на март с вътрешнопартийната опозиция и дали твърдият електорат на левицата няма да бъде разпръснат. Нинова предприе разчистване на партията, но и предизвика сериозно роене сред лявата идея на различни движения, формации и сдружения.
В следващия парламент ДПС отново най-вероятно ще играе ролята на „необходимия помощник“ – дали на ГЕРБ, дали на БСП, зависи от изборните резултати. Шансът хората на Мустафа Карадайъ да държат изцяло изпълнителната власт е малко вероятен още повече, че ГЕРБ и ДПС демонстрират прилични отношения, което може и да ги направи и нелоши коалиционни парнтьори. Движението е показало в годините, че успешно може да играе ролята на патерица на различни правителства, както и да подкрепя важни законови промени, когато това е нужно.
Какво показва математиката – ако извънпарламентарните партии и движения, които успеят да влязат в следващото Народно събрание, решат под никаква форма да не правят правителство с ГЕРБ, БСП или ДПС, сметките определено не излизат. И това ще означава много нестабилен парламент, слабо правителство и нови избори до края на 2021.
