Явор Дачков, Фейсбук
Преди консултациите президентът обяви датата 28 март за парламентарните избори. Той направи това от вътрешно принципни позиции и от желание да покаже, че иска ГЕРБ по-скоро да падне от власт. Когато се оказа, че ГЕРБ има най-голяма изгода от избори на 28 март, а БСП му скочиха и започнаха да го мачкат, обяви безсмислени консултации, за да се опита да отложи датата и да угоди на Корнелия Нинова и маргиналните партии. След като това стана ясно и всички професионалисти в този бизнес започнаха да го питат защо ту е с шапка, ту без шапка, насрочи изборите с една седмица по-късно. Напълно безсмислено от гледна точка на епидемичната обстановка и различните политически щения. Решението е неадекватно, защото коронавирусът няма да намалее за една седмица, нито партиите ще са доволни от която и да е дата, според собствения си интерес. След грешката да изтърве конкретна дата за избори, Радев трябваше да я заличи, като я отстоява докрай, а не да се опитва да я замазва. Тук не може да се извинява с ограничени правомощия – можеше да посочи, която си иска дата без никакви консултации. Не е много трудно и не изисква кой знае какви политически умения. Сега Румен Радев хем не удържа̀ на собственото си мнение, хем не угоди на БСП, хем уреди ГЕРБ с бонус да го нападат, че е нефелен и нерешителен. На никъде. Това се дължи на собстената му неспособност да събира екип. Добре, че не направи партия, че щеше да бъде страшно. Ще е жалко, ако човек с толкова голям кредит на доверие (Радев на всичкото отгоре е читав, не е лъжец, не е популист и е със стабилен вътрешен интегритет, както и почтен и интелигентен човек с добро чувство за хумор) да пропилее възможността да остане в българската политика, защото не умее да събира хора около себе си и предпочита да слуша само един глас по важни обществени и държавни въпроси. Става самодейно хоро пред Народния театър и колкото и да ни е симпатичен, няма как да го изберем отново.
