Фиона Хил за POLITICO
От миналата сряда хората спорят как да определят това, което се случи в Капитолия – беше ли това бунт? Въстание? Преврат? Публично го наричам преврат, но други не са съгласни. Някои казват, че това не е преврат, тъй като американските военни и други въоръжени групи не са участвали, други – защото Доналд Тръмп не се позовава на президентските си правомощия в подкрепа на тълпата, която нахлу в Капитолия. Други обаче посочват, че е имало таен план, режисиран от президента, с идеята да се стигне до отмяна на резултите от президентските избори през 2020 година.
Тези наблюдения се основават на идеята, че превратът е внезапно, насилствено завземане на властта, включващо тайни заговори и военни поглъщания. В случая целта на Тръмп беше да се задържи на власт и действията му продължиха няколко месеца и се развиваха на забавен каданс. Но това не означава, че това не беше опит за преврат. Тръмп го прикри, говорейки първо открито за намерението си, а след това нормализира действията си, така че хората да ги приемат. От три десетилетия изучавам авторитарни режими и познавам признаците на преврат, когато ги видя.
Технически това, което Тръмп направи, е известно като „самопреврат“ и той не е първият лидер, който се опита да го направи. Чарлз Луи Наполеон Бонапарт (племенник на първия Наполеон) е направил такъв опит във Франция през декември 1851 година, за да остане на власт и след мандата си. Тогава той се обявява за император – Наполеон III. Съвсем наскоро Николас Мадуро извърши самопреврат във Венецуела, след като загуби изборите през 2017. Щурмът на сградата на Капитолия на 6 януари беше кулминацията на поредица от действия и събития, предприети или подбудени от Тръмп, за да може той да запази президентския пост. Действията му от миналата седмица не са еднократен епизод. Тръмп заговори за „изборна измама“ още на 4 ноември, докато гласовете все още се брояха. Той се опита да преразгледа резултатите от изборите, така че той, а не Джо Байдън, да е победител. В Турция през 2015 президентът Реджеп Тайип Ердоган успешно направи същото – тогама той свика избори, за да се укрепи като президент, но партията му загуби мнозинството си в парламента. Ердоган оспори резултатите в съда, маргинализира опозицията и принуди страната да проведе повторни избори. Същата схема опита и на изборите за кмет на Истанбул през 2019, но тогава не успя.
Военните
По време на протестите на Black Lives Matter през 2020 г. Тръмп привика Председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Марк Мили и министъра на отбраната Марк Еспер от заседание в Белия дом, за да си направят провокативна снимка пред историческа църква. Паравоенните сили под командването на президента освободиха пътя на групичката му през площад Лафайет. Тръмп по този начин тества военните и Пентагона, за да провери дали може да превърне американските въоръжени сили в своя „Преторианска гвардия“. Този епизод подчерта неполитическата позиция на американската армия, но все пак се стигна дотам, че няколко дни преди 6 януари 10 бивши секретари на отбраната, включително Еспер, публикуваха позиция, в която напомниха на служителите на Министерството на отбраната за тяхната клетва да спазват Конституцията.
Комуникациите
В различни етапи от историята превратаджиите са превземали първо телеграфа или пощата, а по-късно и радио-телевизионните кули. Тръмп предварително постави лоялен ръководител на Пощите в Америка. Той не превзе телевизията и радиото, но дискредитира „основните медии“, които критикуваха действията му като „враг на народа“ и вербува Fox News, Newsmax, OAN и социални медийни платформи като Twitter и Facebook в опит да обърне общественото мнение в своя полза. Twitter беше еквивалентът на Тръмп на телевизията и радиото. Той изпрати директно съобщения до 88 милиона души, които „проследиха“ изказването му. Той използваше социални медии и новините по кабелните телевизии, за да разпространява фалшиви новини, да подсилва съобщенията си и да оправдае своите действия и да мобилизира своите поддръжници.
Съдебната власт
С помощта на републиканските депутати Тръмп подреди федералните съдилища така, че да са му удобни и продължава да ги нарича „моите съдии“. Той успешно прокара назначенията на трима нови съдии във Върховния съд преди президентските избори и ясно изрази очакванията си, че ако Върховният съд трябва да се произнесе за изборите, тогава „неговите съдии“ ще наклонят везните в негова полза. Ердоган направи същото в Турция, като прочисти съдебната система и постави лоялисти, които улесниха повтарянето на изборите през 2015 г. и осъдиха политическите опоненти на дълги години затвор.
Правителствени институции
Както и в Турция, Тръмп прочисти членовете на кабинета и дипломатите от кариерата, които му оказаха съпротива. Той заобиколи Конгреса и назначи служители на ключови длъжности за национална сигурност като секретарите на отбраната и националната сигурност и директора на Националното разузнаване. Тръмп даде кристално ясно да се разбере, че личната лоялност е основният фактор за избора на тези кандидати. Като потвърждение отстрани Еспер, след като загуби изборите. Главният прокурор Уилям Бар подаде оставка на фона на слуховете, че ще бъде уволнен, защото не се е произнесъл дали има измами на изборите.
Законодателната власт
Тръмп узурпира Републиканската партия. Той заяви, че повече от 74 милиона гласували за него през ноември миналата година са неговата лична база – неговата народна подкрепа. Той заплаши, че ще унищожи кариерата на републиканските членове на Конгреса, които не подкрепят отмяната на изборния резултат. По време на митинга на 6 януари, предшестващ щурма на Капитолия, Доналд Тръмп-дори говореше за „Републиканската партия на Тръмп“. В крайна сметка, дори след като Капитолия беше завладян от тълпата, 147 републиканци от Конгреса, водени от лидера на малцинствата Кевин Маккарти, подкрепиха усилията на Тръмп да оспори резултатите от изборите и да отмени конституционния ред.
Истината е, че през последните четири години Тръмп провежда стрес тестове на демократичната система на САЩ, за да види дали някой ще го спре. Помислете колко пъти той заяви, че „заслужава“ два или дори три мандата, тъй като е бил третиран „несправедливо“ или „измамен“ през първите две години на неговото президенство от „руската измама“, разследването на Мюлер и миналогодишния процес за импийчмънт. През 2020 г., когато рейтингът му падна, президентът постави основите за Голямата лъжа, ако не спечели изборите. Той каза предварително, че бюлетината е „фалшифицирана“, че може да загуби само ако „те“ откраднат изборите. „Те“ бяха вътрешният враг, който той сам си създаде – демократи, либерали, глобалисти, радикални социалисти, комунисти, антифависти, движението Black Lives Matter, основните медии, Джордж Сорос, различни други „глупави“ мъже и жени, държавни бюрократи и дори републиканци в Конгреса.
След като изборите бяха спечелени от Байдън, Тръмп отказа да отстъпи. Той не спираше да лъже за резултите, накара Рудолф Джулиани и неговия юридически екип да оспорват всеки отделен избор. Той подложи на натиск държавните служители чрез телефонни разговори или лично, сплаши ги, за да отхвърлят или дори да променят броя на гласовете. Той нареди на вицепрезидента Майк Пенс да блокира официалния процес за утвърждаване на изборите в Конгреса, което е извън неговата конституционна власт. Когато Пенс отказа, Тръмп събра хиляди свои привърженици да „спрат кражбата“.
И така, какво осуети плановете на Тръмп да направи този опит за самопреврат?
За щастие гръб му обърнаха всички ключови институции. Първо, военните и други части на правителството, се противопоставиха на усилията на Тръмп да узурпира властта. Второ, големите медии съобщаваха истината за случващото се на Капитолия. Социалните медии маркираха лъжите на президента за изборите – макар и със закъснение – и Twitter и Facebook в крайна сметка отрязаха профилите му. Трето, съдебната система и съдилищата не се поддадоха на натиска. „Съдиите на Тръмп“ спазиха своята клетва и отхвърлиха жалбите на президента за отмяна на легитимните изборни резултати. Четвърто, държавните и общински служители отказаха да бъдат използвани. И накрая, според законодателната власт, вицепрезидентът изпълни конституционната си роля, както и лидерът на мнозинството от републиканския Сенат и по-голямата част от Сената. Единствените, които застанаха зад опита за преврат на президента, бяха шепата сенатори и по-голямата част от републиканците от парламента и неговата подкрепа от народа под формата на бунт – тълпата, която щурмува Капитолия.
Добрата новина за САЩ е, че самопревратът на Тръмп се провали. Лошата е, че неговите поддръжници все още вярват на фалшивите разкази, на Голямата лъжа, че той е спечелил изборите. Милиони хора все още смятат, че изборните резултати са манипулирани. Те все още подкрепят личността на Тръмп, а не Републиканската партия и мнозина са готови да предприемат по-нататъшни действия от негово име.
Както и в други опити за преврат, действията на президента ни поставиха на ръба на гражданската война. Тръмп не отмени резултатите от изборите, но точно както го замисли, наруши мирния демократичен преход на изпълнителната власт. Ако Голямата лъжа не бъде напълно опровергана, можем да очакваме още опити за подриване на конституционния ред от поддръжниците на Тръмп, а и все още трябва да преминем през инаугурацията на 20 януари. Действията на президента и неговите лъжи разрушиха демократичните норми на Америка, изостриха нейното политическо разделение и изложиха живота на хората на риск. Петима души загинаха по време на събитията около атаката на Капитолия, включително и служител на американските полицейски сила. Много от членовете на Конгреса, подкрепили усилията на Тръмп, бяха изложени на риск.
Ако искаме да възстановим демократичните норми и да гарантираме, че това няма да се повтори, републиканците в Конгреса ще трябва да поемат лична отговорност за действията си в подкрепа на опита за преврат на Тръмп. Те трябва да кажат истината на своите избиратели за изборите и това, което президентът се опита да направи през януари 2021 г. Дължат го на хората, които представляват, както и на държавата, на която обслужват.
Фиона Хил е била заместник-асистент на президента и старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност от 2017 до 2019 г. В момента тя е старши сътрудник в Центъра за САЩ и Европа в института Брукингс.
