Сетая брат, Фейсбук
Нали съм инатлив рогат добитък, все наопаки правя. Кажат ми, че нещо е забранено, пък аз бързам да видя защо. Рекат ми, че нещо е невъзможно, а аз искам да го овъзможа. И сега пак така – колкото повече някой ми обяснява, че не трябва да харесвам и следя дадена личност, толкова повече тя ми се харесва и следи. Вече четвърти ден се опитвам да осмисля евтиния театър на сцената на Капитолия, с който заливат цял свят, обаче то такава глупост как да се осмисли… Тъкмо да реша, че любимите ми масмедии са достигнали апогея на лъжата и те вземат, че се надминат. Телевизия у нас не гледаме, но интернет е достатъчен за двайсет телевизии, та на 06 януари екраните ми се заляха от протести. От една страна – немедийна – снимки на стотици хиляди хора, мирно заели огромните площи пред Капитолия. От друга страна – медийна – снимки на пет човека в карнавални одежди, позиращи пред фотографи във федералната сграда, малко след като са я “превзели” с взлом. Гледах наляво, гледах надясно и си казах, че щом така едностранчиво се отразяват протестите, значи не е чиста работата. После, на следващия ден, се започна истерия. Импийчмънт, предателство, президентът е ментално болен, насажда насилие, всички са екстремисти, страната гори. Брех, викам си, каква стана тя. Тръгнах да проверявам, а то – нищо. Няма пожари, няма обърнати коли, президентът призовава към спокойствие, но съобщението пет минути по-късно се цензурира. Нагласени фотографии на двама-трима в Капитолия – ама хубави, професионални снимки с подходящ ъгъл – и нито една публикация за това как са проникнали тези хора в строго охранявана сграда и са тръгнали да тършуват из (отключените) офиси на висшестоящи фигури. Смътно инфо за ранени и загинали, но без подробности, за сметка на пищни статии по адрес на “нападателите”, до един фенове на забранени конспирации, а също и ненормални, и лузъри. Фарс и обида за всеки функциониращ интелект.
Сетне започна кампания по забраняване. Координирано и светкавично изчезнаха профили, факти и видеоматериали. Министерството на истината явно бая е закъсало, мислех си, понеже дори дете би проумяло какво се крие зад подобни отчаяни акции. По-рано миналата година полицай уби цветнокож престъпник и той стана светец, а някои политици безнаказано призоваваха населението към протести по телевизията на фона на горящи улици и сгради, а сега полицията застреля бял пилот от военновъздушните сили (обявен в медиите за излишна утайка на обществото) и същите онези политици захванаха песен за безобразие и импийчмънт, без нищо да е разрушено и нищо да гори. (Другите четирима загинали кои са не знаем, нито как са загинали). А и защо някой ще импийчва президент, който и без това след десет дни стяга куфарите?
После се разбра, че по време на “нападението” от Капитолия били претършувани бюра, преровени чекмеджета и взети разни работи, сред които и лаптопа на мис Нанси Пелоси. Проверих – вярно. Е, той не бил някакъв важен лаптоп, а съвсем незначителен и пълен с презентации, но все пак, що за безсмислици… Поддръжници на ДТ (но и Антифа) атакуват Капитолия, за да спрат сертифицирането на неправилния президент, успяват да влязат по неведоми начини, вътре хем има престрелки между бунтовници и войници, хем в същото време текат ведри фотосесии на подиуми, хем хора си правят селфита в чужди кабинети, хем някой обръща кашони с архиви и изземва вещи, без да се притеснява от камери и наблюдение. Хубава приказка за някоя ученичка на Шехерезада, си казах тогава и зачаках продължение.
