Ивайло БАКОЙСКИ
Доносникът на ДС Радосвет Радев – един от така наречените бизнесмени с куфарчета от началото на прехода и твърде спорен медиен магнат, получи двоен шамар за тъпанарската си класация „Мъж на годината“ по Дарик радио. Научавайки, че е пуснат да се състезава в подобна надпревара, проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че е останал неприятно изненадан и се е обадил на Радосвет Радев да бъде изваден от номинациите. След него и вирусологът доц. Атанас Мангъров, който е основен опонент на Мутафчийски за мерките, реагира по подобен начин и иронизира организаторите на допитването с въпросите: „Ще си мерим мъжествеността по дължина, по дебелина, по какво? Това да не е порно“.
Глупавата класация, която тази година на практика се провали и бе обявено дори, че се спира гласуването, се прави от 1990 година насам. Тя е унизителна не само за участниците, но и за организаторите, чийто полет на мисълта видно не е много висок. След 31 години се намериха двама безспорно интелигентни лекари, които, макар и на различни позиции, казаха, че подобна журналистика е порно. Сеирджии като Радосвет Радев и подопечните му, вместо да правят разследвания и да показват лошите практики, разделят хорат на по, по и най с интригантски класации. При това лошо измислени и организирани. Подобни типажи са главната причина България да е на 111-о място в класацията за свобода на медиите. Старите ДС номера през деня да се правиш на опозиционер, а вечер да си на трапезата на всички власти не вървят във времето, когато новите технологии побеждават, а хората имат лесен достъп до далеч по-голямо количество информация, отколкото през 1991 година. Радосвет Радев е част от миналото, и то от не особено приветливото минало на журналистиката. Заедно с още една камарила водевилни теляци, съсипали медийната среда в годините на прехода. Не може да си писал доноси и след това да искаш да си съдник и да класираш, да награждаваш и да важничиш. Трябва малко смирение, защото, макар и на не особено висока почит у нас, паметта все още е жива.
