Христо СТОЯНОВ
Представете си за миг, ама само за миг си представете. Христос влиза в реките на Йордан, наметнат със знамето на Израел, затъкнат с няколко ками в пояса, вдигнал над главата си мях от козя кожа с вино, да не би да се кръсти виното с вода и да стане за срам на майстора…
Нали сцената ви напомня за Калофер в наше време. Разликата е в ледените айсберги, които се блъскат в орехоподобните титаници под поясоците на нашенските бабаити… И се чудя кой „светия“ от Светия Синод им подхвърля кръста във водата така, както се подхвърля неоглозган кокал на озверели от глад кучета… Настървението, с което глутница псета се нахвърлят на кокал по нищо не се различава от настървението, с което българските бабаити се нахвърлят връз кръста.
Разбира се, че и до бой се стига, до леко давене с намека: „Ти може да си хванал кръста, ама сега ще видиш кой кого и как ще ти задържа главата под водата да глътнеш малко Тунджа… “ И Тунджа се оказва нашенски „бульон трезве“ преди зелевата чорба, бирата и шкембето с чесън и лют пипер…
Ако Христос бе попаднал всред такава гмеж дали би стъпил в реката да се кръсти? Дали в това множество би съзрял любов към Бога, смирение пред Бога или нещо подобно… И дали, ако го видят на брега няма да му изкрещят отдолу нашите бабаити: „А, бе, хюмне. Що не скочиш при нас, ако си мъж?“… И щяха да го пратят към Истанбул да си оправи пола в тескерето…
Ходенето до Голгота не е по вкуса на нашите бабаити. Виж, биенето в гърдите е друго нещо. До Голгота друг Калоферец е ходил. И забележете, тръгнал е като Христос – с любов… „После Отечеството си най-много обичам тебе“… Отечество и обич.
Като ги гледам неговите наследници се питам какво обичат тези бабаити. Като ги гледам със сигурност обичат да възпретат ризите на някоя булка, да я лъхнат с миризма на чесън, кромид лук, вино, бира и ракия… После да я ошамарят едно хубаво, да знае, че мъж командва в къщата… И цяла година в черква да не стъпят, че види ли ги някой ще го спука от бъзици до следващото бабаитско хоро…
И все пак, кой синодален бабаит им хвърля кръста да се подърлят малко краставите бабаити български… И осъзнаваш мъжката кротост на един християнин с цялата любов в себе си как никаква пара не чини пред бабаитлъка на настървените като на кокал бабити, опитвайки се да хванат, или изтръгнат кръста от ръцете си…
