Баскетболният свят изказа съболезнованията си по повод кончината на една от легендите на баскетбола у нас – Валентин Лазаров.
Тино, както бе известен за приятелите си, почина на 28 декември.
„Ще помним Валентин като човек, отдаден на европейския баскетбол, в частност заради неговите качества като, съдия, Комисар на ФИБА и член на Техническата комисия десетки години. Хора като Валентин помогнаха да бъде изградена репутацията на нашия спорт. Той ще ни липсва много. Съболезнования на неговото семейство в тези трудни времена!“, сподели президентът на ФИБА Тургай Демирел.
Международната федерация също отбеляза тъжната вест с материал в официалната си страница.
„Всеки човек има най-добри приятели. Моите бяха Бора Станкович и Тино Лазаров. Приятелите никога не си отиват! Тино ще е винаги с нас! От приятелска Русия“, написа в специално писмо Михаил Давидов, един от най-известните руски съдии.
Съболезнователно писмо бе получено и от изпълнителния директор на ФИБА Камил Новак.
„Още като ученик започнах да играя. След това се записах на 3-годишен курс за талантливи състезатели, с треньори Димитър Митев и Веселин Темков. След това продължих в Техническия университет. По натура съм много амбициозен, винаги искам да съм пръв. Установих, че като състезател нямам бъдеще, бях 178 см. Сега от възрастта съм се сплескал до 170… И се ориентирах към съдийството. Имаше голяма конкуренция, тогава беше ерата на треньорите-съдии. Най-добрите рефери бяха Кирил Хайтов, Никола Колев, Димитър Митев, Людмил Катерински, Лазар Каменик, Стоян Стоянов, Едуард Ованесов… Приеха ме много добре, а и говорех няколко езика – френски, немски, английски и арабски, който вече съм позабравил. Бяха ми учители и приятели. нямаше завист и злост. Пращаха ме на европейски, световни, учеха ме. Измислих при тази конкуренция да тичам бързо, да правя нещо като театър, да изпъкна с нещо. Но имах и голям късмет. Както англичаните казват, да си роден със сребърна лъжица в устата“, казваше за себе си Лазаров приживе.
