Иво ХРИСТОВ
От години ми прави впечатление невъзможността сред българи да проведем доброжелателна и продуктивна дискусия. Независимо от темата. Причината е в образованието, което пренебрегва логиката като дисциплина и не възпитава умовете в прецизно мислене. Мнозина не разбират каква е тезата, други реагират с емоционална антитеза, която няма общо с тезата и отплесва разговора встрани от изначалната тема. Масово събеседниците си вадят заключения относно говорящия на базата на своя вътрешен монолог или своята симпатия/антипатия, а не на базата на думите му. Така предубежденията вземат връх. С лекота се дамгосваме един другиго. Обидите задълбочават неразбирането.
Когато казвам „Мангъров показа характер с отказа си да играе унизен фигурант в шоуто на самодържеца“, аз не казвам Мангъров е светец, Мангъров с право критикува мерките срещу ковид или ваксините са вредни. Казвам конкретно това, което е написано по-горе. Впрочем Мангъров омаловажи коварството на ковид, други раздуха пандемията до апокалипсис, но вирусът е непознат, коварен и грешките в преценката са обясними дори за академичните умове. Всичко това са други теми, които нямат общо със статуса ми.
Когато Мангъров казва „маските са безполезни“, той не казва „не носете маски“, а само изказва мнението си в дебата относно ефикасността на маските. Разбира се, всеки трябва да преценява възможния ефект от думите си. С едно небрежно изказване относно дезинфектантите президентът Тръмп предизвика серия от натравяния сред своите сънародници. Относно себе си ще кажа, че нямам компетентна преценка дали маските са ефикасни, но ги нося винаги, защото такова е разпореждането на компетентните органи на базата на тяхната експертна преценка. Пък и само това мога да направя, за да предпазя себе си и другите.
Когато Мангъров говори за „стаден имунитет“, той не ни обижда на „стадо“, нито призовава да газим мерките, което би било нарушение на закона. Доцентът въведе в дебата една научна закономерност, която звучи цинично, но е утвърдена като понятие и исторически доказана. И го обявиха за мракобес.
Когато проф. Мутафчийски казва, че „очаква яко да умрем“, той не ни го пожелава, а споделя очакване, което за съжаление се потвърди във времето.
Когато някой казва, че няма да се ваксинира срещу ковид, това не го прави автоматично невежа и антиваксър. Ваксините срещу ковид бяха разработени ускорено, в условия на форсмажор, самите производители говорят за възможни реакции на организма при алергичните, каквито са голям процент от хората. Съвсем обяснимо е да се задават въпроси, да има колебания. Високообразован човек като проф. Даниел Вълчев заяви открито че няма никога да се ваксинира доброволно. Това е негов избор, не означава, че е прав в неверието си, но със сигурност не го прави убиец и общественоопасен саботьор.
Когато някой казва „ще се ваксинирам“, това е негово право и не го прави съучастник в световен заговор за чипиране.
Най-подир: за десетгодишното си властване лъжата и невежеството окончателно пометоха логическите структури на мисълта и етиката на дискусиите. Когато им искаха оставката, Борисов и компания заговаряха за комунизъм, Буров, народен съд, елит на нацията и прочее. От много години изкуството на нищоказването пълзи като бръшлян около запуснатите сгради на мисълта. Чистенето в тъч стана норма в политическите дискусии. А те от три десетилетия доминират в ефира и форматират мисленето, в отсъствие на адекватно образование.
В резюме: мисля, че едно твърдение следва да се тълкува в най-тесния му смисъл от уважение към говорещия.
Това бе скромният ми опит да направим по-членоразделна общата гълчава. По повод ковид, но и по повод всяка друга тема.
Извинявам се за загубеното ви време. Знам, че никой не може да бъде убеден в нещо, до което сам не е достигнал.
Текстът е публикуван в социалния профил на Иво Христов. Заглавието е на Антени.
