На прага на новата 2021 г. баскетболната общност тъжи за загубата на една от легендите си.
Днес след кратко боледуване на 89-годишна възраст почина Валентин Лазаров.
Тино, както бе известен, е един от едва четиримата българи, членове на Залата на Славата на ФИБА.
Той е едно от най-големите и почитани имена в световното баскетболно съдийство.
Роден е на 5 октомври 1931 г. в София. Има две дъщери и внук, който тренира хокей на лед. Легендарният съдия е почетен гражданин на София заради приноса му като строителен инженер. Над 50 години от живота му минават като проектант.
Става съдия през 1950 г., а от 1958 до 1983 г. е рефер на ФИБА. Ръководи над 440 международни мачове и финали на световни, европейски, африкански и азиатски континентални първенства, финали и финални турнири за Купа „Корач“, Купа „Ронкети“, КЕШ и т.н. Има 10 участия на олимпийски игри.
От 1980 г. е един от най-уважаваните и ценени инструктори на ФИБА, като провежда над 330 съдийски семинара в 116 страни. Комисар на ФИБА е между 1983 и 2007 г. От 1976 г. е член на Техническата комисия на ФИБА, между 1992 и 2005 г. е официалният орган, който тълкува правилата на играта за световната централа. Автор е на 2 книги за баскетболното съдийство и множество статии по темата. През 2002 г. получава и Баскетболен „Оскар“ от ФИБА, а през 2006 г. ФИБА Африка му връчва приза „Абд-Ел-Азем Ашри“.
През 1962 г. е избран за най-добър съдия в Европа от ФИБА. Почетен съдия на ФИБА през 1976 г. Носител на най-престижните отличия в българския баскетбол – Златна свирка и Приз за изключителни заслуги към българския баскетбол. Той е почетен гражданин на София и от 2005 е Почетен председател на баскетболната съдийска комисия.
„Паметни за мен са златните години на българския баскетбол, а именно олимпийските игри в Монрел`76 и Москва`80, когато женският ни национален отбор спечели бронз и сребро. Няма друг колективен спорт с подобно постижение. Върхът на мъжкия ни отбор е пето място на олимпийски игри. На европейските първенства мерихме аршин с руснаците в ония години. Преди Щатите да представят професионалния си отбор в Барселона’92, Сборная доминираше“, казваше приживе Лазаров.
Два пъти е носител на почетен знак „За особени заслуги“ на БСФС. Награден с Купата на ФИБА за „Изключителен принос в баскетболната игра и баскетболното съдийство“ през 2002.
„Мъката от загубата е голяма! Той бе институция не само в българския, но и в европейския и световния баскетбол. И днес името му е една от емблемите, когато става дума за български баскетбол по света“, сподели президентът на БФБ Георги Глушков.
Поклон пред светлата му памет!
