Иво БЕРОВ
Та значи за Костов. По повод на това, че наскоро пак се появи. Костов все повече се превръща в обществено явление, независимо дали обществото ни осъзнава това, дали го признава и дали го приема.
Не, че винаги съм съгласен с него. Напоследък дори с повечето му възгледи не съм съгласен, особено с националистическите му едни залитания. Освен това не смятам, че изказа някакви особено задълбочени проникновения относно пандемията или пък досежно особеностите на политическата ни върхушка. Нито пък досежно Македония. (нарочно пиша „досежно“, закачка…)
Но има нещо същностно, което го отличава от всички останали политици.
Той търси мястото на явленията, за които говори, в общия поток на събитията, съпоставя ги с други подобни явления, за да раздели общото от частното, за да вникне в същността на нещата, за да ги подреди по значимост, за да предвиди развитието им и…и за да не изброявам повече, ще го кажа с една дума. Мисли. Да, Костов мисли. И то мисли като интелектуалец. А мисли като интелектуалец, защото е такъв. Интелектуалец е.
За разлика от другите така наречени политици, които просто са махленски тарикатчета, сдобили се с власт. Повечето, ако не и всички. Когато въобще им се отдаде да мислят, мислите им с свиват до едни „ами ся какво да кажа, че да ми повярват и да ме изберат, това в най-добрия случай, а най-често „къде е далаверата, тоя как да го опраскам, оня как да го пусна по пързалката, ще се направя на тъп и ще ги прецакам всичките“ и всякакви подобни мислоподобни израстъци.
Разликата в изказа, подхода, виждането, размаха, с една дума в класата между Костов и останалите е поразителна. И не, мнозинството българи, надъхани с омраза и ненавист към него, не са толкова тъпи, че да не забелязват тази разлика. В смисъл – тъпи са разбира се, но не чак до такова малоумие, та след всяко появяване на Костов, искрено да повтарят : „Ама той защо продаде „Кремиковци“, „Нефтохим“ и „Балкан“.
Не говоря за политическите хитреци, които втълпиха на простолюдието небивалиците за криминалната приватизация и за това как Костов окрал България. Тия са гяволи, хитряги и отворковци, тия са користни тарикати, тези клевети са начинът им да му се противопоставят. По тяхному си, иначе не могат.
Думата ми е за природонаселението. За така наречените широките простонародни маси. Да, природонаселението ни е тъпо като всяко световно природонаселение, да и широките ни простонародни са тъпи като широките простонародни по целия свят, ама не чак толкова. Пък. Тук душеведите би трябвало да провидят друга една врътка. Да речем, че широките простонародни видят и признаят очевидното и неоспоримото – равнището на Костов е поне три пъти по-високо от това на останалите политиченца. Поне. И разликата между него и останалите непрекъснато се увеличава, доколкото повечето от тях в някакво чудато упоение дълбаят надолу, вместо да се напънат да издрапат поне малко нагоре. Но ако простолюдието рече да види очевидното и да признае неоспоримото, то ще трябва да признае, че е сбъркало. Че е сглупило. Че е проявило съдбоносна едва ли не, тъпота. Да, ако същото това простолюдие не беше предпочело царе, комсомолци и пожарникари и какви ли не политически чудатости пред Костов (помни ли някой Любка Качакова, която го победи при един мажоритарен избор, например), то България сега със сигурност щеше да бъде силна и уважавана средноевропейска държава. Далеч преди Румъния.
Само че това е невъзможно. Невъзможно е простолюдието и широките простонародни маси да признаят грешките и провалите си. Поради една съкрушетелна причина, основана върху основите на разсъдъчността. Тогава те не биха били нито простолюдие, нито природонаселение, нито широки простонародни. Маси. Ето причината.
И накрая едно предизвикателство. Представете си Костов да спи до пачки, кюлчета и пистолети. Представете си го да дума мръсни думи срещу жена и председателка на Народното събрание. Представете си как обяснява колко му е изгодно да се прави на тъп. Представете си го как обяснява какво е сторил с президента на Бавария (какво е то не си позволявам да напиша). Представихте ли си го? Невъзможно, нали…
Текстът е публикуван в сочциалния профил на Иво Беров
