„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират“ е една от многото гениални мисли на Уинстън Чърчил. Тя много точно се отнася за сегашната ситуация в отношенията между България и Северна Македония. Двете малки държави са се хванали за гушите, заради исторически спорове и в резултат едната пречи на другата да влезе в Европа.
Проблемът на Балканите е, че историята не само е твърде много, но и че ражда лицемерие. В спора между двете страни политиците се правят все едно, че миналото не е съществувало, нямало го е Тито, нямало ги е Сталин и Георги Димитров. Откровеното лицемерие на Скопие е толкова видимо, че дори ни става неудобно. Вие ни вкарайте в Европейския съюз, ама магистрали и железни пътища ще правим със Сърбия и Гърция. Вие сте татари, ама ни дайте ваши паспорти да пътуваме свободно. Нещо такова представлява политиката на Северна Македония в момента. Тя е такава не от вчера и в близките 50 години ще е все така. Да свикваме.
По-големият проблем е, че и българската политика спрямо Скопие в момента е свръхлицемерна. Излиза външният министър Екатерина Захариева и сравнява Тито с Хитлер. Вероятно вече си е дала сметка каква чудовищна глупост е изтърсила. Да, Йосип Броз Тито е диктатор, никой не отрича. Да, избил е стотици хиляди врагове на системата, включително и българи. Но това да го казва министър на държава, в която има град, кръстен на Георги Димитров, е изключително нелепо. Та нали същият този Георги Димитров искаше да ни направи част от държавата на Йосип Броз Тито? Да, ужасно е да се признае, но през втората половина на 40-те години само заплахата на Сталин, че ще срине Белград и София, ако това се случи, ни е запазило като самостоятелна държава. Иначе сега щяхме да говорим на измисления пак в Белград сърбо-хърватски език, както искаха Тито и Димитров. Да не говорим за ролята на Тито в борбата срещу фашистката армия. Ако Захариева не знае, да й припомним, че Югославия дава близо 2 милиона жертви по време на Втората световна война. Начело на партизанското движение срещу Вермахта беше Йосип Броз Тито. Докато по същото време Георги Димитров хапваше черен хайвер и пиеше водка край Москва, в дачите на Сталин.
И да беше само Захариева, с мед да я намажеш. Военният министър Красимир Каракачанов през вечер ни задушава с клетви по адрес на сърби и македонци, и какъв сатрап бил Тито. Много е лицемерно да кажеш това за хърватина Тито, който все пак направи от Югославия много добре развита европейска държава, в която хората имаха блага, абсолютно недостижими за българите. А в същото време Каракачанов каканиже какъв разкош е бил режимът на Тодор Живков, как тук имало ред, дисциплина, храна и други подобни радости, характерни най-вече за затворите. Истината е, че нито Живков, нито Димитров, да не говорим за останалите комунистически лидери, не можеха да стъпят на малкия пръст на Тито.
На политиците в България и Северна Македония преди всичко им липсва честност. Едните трябва да признаят, че до 1944 са били българи, а след това са станали жертва на просръбската и просъветската пропаганда, която откровено беше насочена срещу нас. А тези в София могат да започнат да премахват символите на отдавна отминалата епоха. Например като за начало да измислят друго име на Димитровград.
