Белетристика, мистификация и документалистика се смесват в „Дневникът на Дебелянов“. Авторът е университетският преподавател и литературен изследовател Роман Хаджикосев, който е потомък на поета, уточняват издателите от „Персей“, предаде БТА.
Непозната жена се обажда на Хаджикосев, твърдейки че брат ѝ е открил дневник на Дебелянов в Северна Македония. Оттук тръгва сюжетът на книгата.
Според проф. д-р Стилиян Стоянов „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ е поетическа и интелектуална игра със закачки, загадки и асоциации, които провокират читателя. Самият автор назовава като художествен експеримент този свой първи опит в прозата, който е извън литературно-историческата проблематика.
Книгата е „игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета“, коментира проф. Цветан Ракьовски. По думите му текстът на книгата не се чете, а се поглъща. И причината според него е в интригата, в сполучливия опит да се очертае силуетът на една странна и противоречива личност, която носи усещането за близък край още десетина месеца по-рано.
Авторът ползва биографична, военна, историческа и художествена литература, за да създаде максимално достоверен образ на Дебелянов – автентичен на фронта, както и в хронологията на реалните събития през 1916 г.
Роман Хаджикосев е доцент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, където преподава нова българска литература. Автор е на статии и учебници, както и на книгите „Модели на смъртта в българския роман между двете световни войни“, „Премълчаните гласове. Румънската литература и Михаил Садовяну“, „Пътуващият българин“. Той е син на проф. Симеон Хаджикосев, а майка му Мария е от Дебеляновия род – нейната баба Найда е първа братовчедка на Димчо и от есента на 1903 г. до пролетта на 1904 г. го приема в своя дом в Пловдив. Там Дебелянов прекарва последните тъжни месеци в този град, което намира отражение в класическия му сонет „Пловдив“.
