Мартин Улф, Financial times
Колко ще струва на света пандемията от Covid-19? Експертите от Харвард Дейвид Кътлър и Лорънс Съмърс изчисляват, че общите разходи около пандемията са четири пъти повече от рецесията след финансовата криза от 2008 г.
Най-важното нещо, което светът научи от пандемията от коронавируса, е колко щети могат да бъдат причинени от относително лека пандемия според дългосрочните исторически стандарти. Да определяме сегашната пандемия като лека не означава да омаловажим страданието, което е причинила и ще причинява за в бъдеще, докато не бъде въведена ефективна ваксина в световен мащаб.
Covid-19 демонстрира, че социалната и икономическа уязвимост е далеч по-голяма, отколкото са си представяли експертите. В скорошна статия Кътлър и Съмърс оценяват общите разходи около Covid-19 само за САЩ на 16 трилиона долара. Това възлиза на 75% от годишния брутен вътрешен продукт на Страната на неограничените възможности. Двамата изчисляват, че общите разходи около пандемията са четири пъти повече от рецесията след финансовата криза от 2008 година.
Ако се приеме, че световните разходи също възлизат на 75% от БВП, то стойността им би възлязла на около 96 трилиона долара при обменни курсове на паритета на покупателната способност. Засега броят на починалите от усложнения заради Covid-19 е 1,5 милиона души. Ако смъртността се запази, кумулативните смъртни случаи през първите две години може да достигнат близо 5 милиона, или малко над 0,06% от световното население. За сравнение, „Испанският грип“, който започва да върлува през 1918 година и продължава 26 месеца, е отнел между 17 и 100 милиона живота, което е от 1 до 6 на сто от тогавашното население.
В доклад на CЗO от 2006 г. се твърди, че “пандемията, включваща силно вирулентен щам на грипа (като този, който е причинил пандемията през 1918 г.), може да окаже краткосрочно въздействие върху световната икономика, сходно по дълбочина и продължителност с това на средната следвоенна рецесия в САЩ. Подобно проучване за Европейската комисия (ЕК), публикувано също през 2006 г., стига до заключението, че “макар евентуална пандемия да има огромно влияние върху човешкото страдание, това най-вероятно няма да бъде сериозна заплаха за европейската макроикономика”. Това заключение се оказва погрешно.
Защо тогава икономическата вреда от такава сравнително лека пандемия е толкова голяма? Проспериращите хора могат лесно да се освободят от голяма част от нормалните си ежедневни разходи, докато техните правителства могат да подкрепят огромен мащаб на засегнатите хора и бизнеса. Готови сме да платим огромна цена, за да ограничим пандемиите и можем да се справим по-добре отпреди. Някои твърдят, че избраните методи, по-специално безразборните блокади, са до голяма степен отговорни за тези огромни икономически разходи. Вместо това те лансират тезата, че на болестта (и следователно на болните) е трябвало да се позволи да съществува свободно, като същевременно стремежът е да се защитят най-уязвимите. Това обаче е много съмнително. Една от причините е, че колкото по-висока е честотата на заболяването, толкова повече хора ще бъдат решени да се защитят, което се посочва в последната световна икономическа перспектива на Международния валутен фонд. Действителният опит, за разлика от анализа на разходите и ползите на теоретичните алтернативи, допълнително засилва аргументацията за пълно потискане на болестта, където е възможно.
Неотдавнашен доклад от Института за ново икономическо мислене, показва защо. Според диаграма в доклада страните са следвали две стратегии: потискане или търгуване на смъртни случаи срещу икономиката. Като цяло първата група държави се справят добре, а втората група страни, пожертвали много животи, в крайна сметка имат висока смъртност и икономически разходи. Сега, на фона на втора вълна от коронавируса и новите блокади в Европа, неспособността да продължим до постигането на пълен контрол над вируса по време на първата вълна изглежда голяма грешка.
