Кучето или как се превърнахме в страната на убитите поети

Така му викаха. Кучето. Откъде му бе тръгнал този прякор никой не знаеше. Никой не знаеше и защо полетя една вечер от последния етаж на почивна станция „Журналист“ на Златните пясъци. Чудеха се самоубийство ли е, или беше убийство. Ама един поет за какво пък да го убиват?… Ей тъй постепенно се превърнахме в страната на убитите поети, защото няма за какво да бъде убиван един поет. Да го бяха кръстили не „Кучето“, а „Орелът“, да речем… Щяхме да приемем този скок като опит за летене… Другите се чудеха убит ли е, самоубил ли се е или е самоубит… Има такива случаи. Гледаш го – по всичко личи, че се е самоубил някой, пък те му били помогнали. Другите се чудеха какво точно го е довело до парапета на балкона, какво точно го е бутнало, а аз си мислих каква парадоксална нелепица. Полетял от сградата, построена върху дареното от неговия съгражданин Пенчо Семов място… Мислех си, не го пусна Пенчо Семов от Габрово. Въпреки опитите, много успешните опити на Христо Банковски да направи тази крачка… Но тази крачка се оказва фатална.

Христо Банковски

Кучето беше бохема, поет, редактор… Правеше опити да започне работа в София, но пустото му жителство… Тогава имаше такова нещо. Не можеш да живееш в София, ако нямаш жителство. В големите градове въобще не можеше да се живее, ако нямаш жителство. В паспортите имаше листове, в които се слагаха печати за временно, или постоянно жителство. Имаше печати за сключен граждански брак. Имаше печат за месторабота… За да бъдеш законен поданик на Републиката трябваше да имаш всички тези печати. И най-хубаво бе да ти проверяват паспорта в населеното място, в което си женен, благодарение на което имаш жителство, което даваше право на предприятието да те назначи на работа… Имаше обаче предприятия, като „Кремиковци“, които назначаваха на работа, даваха ти временно жителство за пет години. А като имаш жителство всичко е лесно. Можеш и жена да намериш, и квартира – не можеше да се наема квартира, ако нямаш временно жителство… Друг начин за добиване на временно жителство бе да станеш студент. Кандидатстваш във ВУЗ и от там ти дават временно жителство. За една година. Но това временно жителство не ти даваше право да получиш постоянно след пет години, както ставаше при работа в „Кремиковци“… Понякога си мисля колко сложно сме живели някога… Както и да е… Кучето обаче не можеше да работи в „Кремиковци“, защото отвсякъде му личеше, че е нежен и фин човек и тежката физическа работа ще му се удава толкова, колкото на другия му земляк от с. Сенник Дан Колов щеше да му се удава да пише стихове. Представете си – Дан Колов брои звезди и пише стихове, а Кучето, въпреки прякора си, размята разни Скали по подиума… И на двамата нямаше да им се получи. Не стига, че Кучето бе поет, ами бе и математик. Преди да дойде в София да осъществи пъкления си план да заобиколи системата и да си получава всяка година временно жителство, Кучето е завършил със златен медал „Априловската гимназия“… Пълен отличник. От горе до долу. Представете си един пълен отличник от „Априловската гимназия“ да мята из „Кремиковци“ релси така, както Дан Колов из Америка… И Христо Банковски започва да кандидатства методично. Всяка година. Всяка година Кучето кандидатства в ВИИ „Карл Маркс“ в София и всяка година го приемат първи. Осемнадесет години. Осемнадесет години Кучето се явява на изпит, приемат го на първо място, взима си заветното Софийско временно жителство и се появява във Висшия (сега) университет за национално и световно стопанство чак когато му изтече временното жителство и се яви на приемен изпит тогава, когато трябва да го поднови, след като… Осемнадесет години. Докато една година просто не се явил на приемен изпит. Едно пълнолетие Кучето се явява на изпити, а взима временно жителство. Но когато навърши осемнадесет години със Софийско временно жителство Кучето скочи върху това габровско парче земя във Варна. И получи постоянно небесно жителство… Ами, толкоз…