The Times
През лятото един невероятен инциденит в САЩ бе подминат с мълчание в Европа, но зад Океана бе на път отново да провокира масови безредици, грабежи и убийства. Преди състезание от автомобилните серии НАСКАР в Алабама, в бокса на един от пилотите – цветнокож, бе открито въже за бесене, провесено през метална греда. Вън от съмнение е, че това изключително грозен акт. Гнусен атрибут от мрачните времена на Ку Клус Клан и линчуването. Инцидентът веднага бе осъден от всеки, който държи в ръцете си смартфон, начело с медиите, политиците и звездите от шоу-бизнеса. ФБР се зае светкавично да намери кой е извършителят и изпрати 15 агенти да го търсят. И какво мислите се случи? Още в първия ден се разбра, че това не е никакво въже за бесене, а просто част от оборудването на бокса. И го има във всички останали подобни помещения.
Но вече нищо не можеше да спре лавината от омраза, която тръгна, след като левите медии раздухаха инцидента. Само за два дни бяха ранени над 100 души – след побои, удари с нож и твърди предмети. 14 от тях са били на границата на смъртта, включително и 13-годишно момиче. В Ню Йорк за първите три седмици след тази история са били регистрирани 125 престрелки, ранените в тях са около 30. И тук настъпва най-страшният момент – повечето от жертвите са…чернокожи. В престрелките, в безредиците не е бил замесен нито един полицай! Но медиите мълчат за тази статистика. В цяла Америка картината е същата – черни престъпници убиват млади чернокожи мъже, самотни майки, студенти и деца, чийто живот тепърва предстои. Тази вахканалия не е интересна за медиите, за разлика от „възела“ в бокса на пистата в Алабама. Удивително е как средствата за информация в САЩ прокарват революционните искания на движението Black lives matter: премахването на полицията, разрушаване на институциите на капитализма и бялото владичество. Инцидентът в НАСКАР е много показателен за отношението на медиите в САЩ – сайтове, вестници и телевизии към лъжата и нейното използване за създаване на чувство на вина. Те не правят нищо повече от това да игнорират злодеянията и смъртта, в името на някакви неясни идеали. Насъсквани от медиите, млади, богати и бели „комисари“, заедно с черните пехотинци от безбройните армии за социална справедливост, маршируват по градовете, нападат полицейски управления, ругаят привилегиите на белите и рушат исторически паметници, които нямат нищо общо с расизма.
Така Black Lives Matter се превърна в най-влиятелната организация в САЩ, а може би и в света. Тя обаче не намери думи за десетките погубени животи на чернокожите жертви. Тя и нейните съюзници – американските медии, колежи и корпорации, продължават да ни уверяват, че великото зло не са убийствата и грабежите, а полицейското насилие и системният расизъм. Цифрите обаче показват друго. През 2018 година в Америка са убити 2925 чернокожи. 2600 от тях са били убити от черни. Белите, които са застреляни от чернокожи, са два пъти повече, отколкото черни от бели. Друга статистика сочи, че убитите бели полицаи са два пъти повече от черните.
По взаимните обвинени, разрушените статуи, бойкоти и нравоучения в социалните мрежи, става ясно, че този процес е част от мащабна политическа програма. И тя е насочена не срещу расизма, а към тотална промяна, първо в САЩ, а след това и в останалия свят.
