Руските опозиционни лидери Алексей Навални, Владимир Кара-Мурза, Владимир Милов и Иля Яшин настояха санкциите срещу Русия да бъдат насочени директно срещу президента Владимир Путин и неговия кръг от олигарси. Това стана по време на виртуален дебат във външната комисия на Европейския парламент. Репортаж бе излъчен в предаването на БНР „Събота 150”.

Те поискаха Евросъюзът да не признае резултатите от изборите за Руската дума, предвидени за следващата година, с мотива, че нито един представител на опозицията на е допуснат до тях.

Проведен в атмосфера на изключително висок интерес и топъл прием от страна на представителите във външната комисия на Европарламента, разговорът с руските опозиционни лидери продължи около час и половина.

Председателстващият заседанието евродепутат Урмас Пает от „Обнови Европа“ каза:

„Този развой на събитията е твърде обезпокоително и в комбинация с агресивните действия на Русия към нейните съседи, доведе Европейският парламент до тъжния извод, че Русия повече не може да се смята за стратегически партньор на ЕС и че трябва да се направи пълна стратегическа преоценка на отношенията между двете страни. В същото време е важно да се предаде посланието, че ние, като представители на народите на Европа, стоим до руските граждани в борбата им за по-свободна, по-отворена и по-демократична Русия“.

Като заяви, че отравянето му няма да е нито първата, нито последната атака срещу политическите противници на режима, Алексей Навални подчерта, че е време да се изработи нова стратегия към Русия:

„Руските власти трябва да се третират като банда престъпници. Просто поставете на прицел конкретен олигарх – всеки, отляво и отдясно, мразете ги! Досега не сме видели реални опити олигарсите да бъдат поставени на прицел. Усманов, Абрамович – назовавайте ги с имената им!  Когато руският народ разбере, че Европа ги държи настрани от Европа, по улиците на Русия ще започнат тържества“. 

„Най-късно след 10 месеца в Русия трябва да се проведат избори за Държавната дума. По това време би трябвало да бъде разгърната широка предизборна кампания в целия политически спектър, но това няма как да се случи, тъй като на кандидатите на опозицията не е разрешено да се явят на тях“, каза от своя страна Владимир Кара-Мурза,  председател на фондация „Борис Немцов“ и вицепрезидент на фондация „Свободна Русия“.

Той даде за пример отхвърлената 9 пъти молба на Навални да бъде допуснат до изборите:

„Като чуете следващия път от медиите, които разпространяват кремълска пропаганда, или от някоя друга медия на Путин на Запад, че той има широка подкрепа на Запад, просто задайте обикновения въпрос: „Ако наистина е толкова популярен, защо се бои толкова от свободни избори“.

Не беше спестена и критика към използваната реторика от ЕС за санкциите, които се определят като „антируски“. Председателят на общинския съвет на Московския Красноселски район Иля Яшин:

„В реториката на западните политици често тези санкции се наричат „антируски“. В политиката думите имат голямо значение. И когато самите европейски политици и дипломати ги наричат официално по този начин, на Путин му е далеч по-лесно да убеди руското общество, че наистина е така. Затова бих призовал представителите на ЕС да коригират реториката си и да нарекат санкциите такива, каквито са всъщност – антиолигархични, антикремълски, антипутински, но не и антируски“.