След 30 години преход едва 35% от българите казват, че предпочитаната от тях форма на държавно управление е „либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система“, докато 45 на сто предпочитат „силен и решителен лидер, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори“.
Това е едно от заключенията в доклада на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД), озаглавен „Демокрацията в България – все още крехка след три десетилетия преход“.
„Както изглежда, българите не смятат, че демокрацията функционира неправилно поради определени пропуски, които страната е направила и които могат да се коригират с „повече“ демокрация, а напротив, мислят, че това се дължи на присъщи на демократичната система недостатъци, които могат да се преодолеят с помощта на авторитарни мерки”, констатират авторите.
Мнозинството – 57%, вярва, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. 77% от хората са мнение, че „олигархични и финансови групировки упражняват силен контрол върху правителството“.
„Що се отнася до либералната демокрация между анкетираните мъже и жени има 10-процентна разлика, като 41% от мъжете и само 31% от жените подкрепят демократично устройство на държавата.“ Делът на мъжете и жените, сред тези 35 на сто от българите, които предпочитат силен лидер, е приблизително еднакъв (съответно 46% и 44%).
Най-продемократични са гражданите от възрастовата група 45–54 години, при останалите възрастови групи по-голямата част от хората поддържат автократичния модел.
„Изненадващ и тревожен е фактът, че по-младите поколения, между 25–34 и 35–44 години като цяло изразяват по-силна склонност към авторитарното управление, отколкото към либерално-демократичната система“, констатират анализаторите. Хората на възраст 45–54 години демонстрират най-голяма подкрепа за демократичното устройство и са най- критично настроени и недоверчиви към настоящото състояние на политиката и икономиката, което контрастира с нагласите на възрастовите групи 25–34 и 35–44 години – това е следващият извод. И той се обяснява с това, че по-младите вероятно не могат да оценят напълно привилегията, че са израснали в свободна система, поради липсата на интерес към промените след 1989 г. и/или поради общото си разочарование от икономическото развитие и положението на страната като цяло.
Анализът показва още, че по-образованите са по-демократично настроени, в сравнение с хората с по-ниска степен на образование. Според политическите пристрастия – по-авторитарно настроени от останалите граждани са симпатизантите на националистически формации, твърдят от ЦИД.
България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която силният водач се предпочита пред демократичната смяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с положението в Унгария, където едва 12% от анкетираните подкрепят авторитарното управление, а около 80% от населението се обявява в подкрепа на либералната демокрация. Това може да отразява възприятията и равнищата на подкрепа за настоящите правителства в съответните държави, но би могло и да е резултат от исторически наследени нагласи. Това е следващият извод от доклада, като констатацията се обяснява и с това, че демократичните ценности са по-дълбоко вкоренени в унгарското общество.
Над 50% са хората в България, които биха заменили свои основни права и свободи“ в замяна на други блага – като по-добро финансово положение, повече сигурност и за съхраняване на изконни ценности. Според данните, въпреки нюансираните различия между отделните обществени слоеве, кумулативният относителен дял на анкетираните българи, които са готови да се откажат от правата и свободите си в името на традиционните ценности, е сравним с този на словаците (58%), чехите (52%) и румънците (46%).
Тази готовност на българите да отстъпят от демократичните си права върви успоредно със съгласие с твърдението, че Западът представлява заплаха за националната идентичност при 34% от анкетираните, и с мнението, че САЩ и мигрантите са особено голяма опасност за страната, застъпено съответно от 43% и 50% от участниците в проучването.
Мнозинството българи – 53%, са сигурни, че медиите в България не са свободни. Като „донякъде свободни“ ги определя 26% от населението, докато едва 12% смятат, че медиите са „напълно свободни“.
