На 21 ноември се навършиха точно 15 години от идването на Ангела Меркел на власт в Германия. На тази дата, като лидер на християндемократите, тя съставя коалиционно правителство със социалдемократите, което управлява и до днес най-могъщата държава в Европа. Това е рекорд в съвременната история на Европейския съюз. Предлагаме ви 15-те най-любопитни факта от живота и политическата кариера на Ангела Меркел.
- Меркел на практика е полякиня, а не германка. Двамата й родители са с корени от Полша. Бащата от Познан, а майката от Гданск.
- Родена е през 1954 година в Хамбург, но скоро след това семейството се мести в ГДР. Причина за това е нейният баща, който е лютерански пастор. Нещо повече, таткото е част от това течение на лютеранската църква, което подкрепя комунистическия режим в Източна Германия.
- В ГДР Меркел е била типична за соца ученичка – носила е синя връзка като член на Свободната немска младеж, тук ги наричахме пионери. Имала е отличен успех, но без кой знае колко да се отличава от връстниците си. Печели олимпиада по руски език, като наградата е пътуване в СССР.
4. Точно на тази екскурзия се запознава с първия си съпруг – Улрих Меркел. Тя и до днес носи неговата фамилия, макар да не живеят заедно от 1982 година. Иначе, родното й име е Ангела Каснер. „Оженихме се, защото така правеха всички. А по тогавашните закони семействата имаха привилегии – например самотните нямаха право да наемат жилища“, разказва Ангела за първия си брак.
5. През 80-те години Меркел работи във Физико-химичен институт и като част от Академията на науките на ГДР, е длъжна да премине курс и изпит по марсизъм-ленинизъм. Нейният научен ръководител си спомня: „Едва взе изпита, с голямо усилие й писах тройка“. През същия период отказва да влезе в комунистическата партия.
6. Политическата й кариера стартира буквално с падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Става част от партията „Демократичен пробив“, коята е лява и ориентирана към екологията.
7. След първите свободни избори в ГДР става част екипа на последния министър-председател на страната Лотар де Мезиер.
8. На 2 октомври 1990 година, ден преди обединението на Германия, се запознава с Хелмут Кол на прием в Берлин. Лидерът на християндемократите бил толкова впечатлен от Меркел, че три месеца по-късно я кани в правителството си за министър по въпросите на жените и младежта. „Ако бях живяла на Запад като млада, едва ли щях да стана политик. Най-много преводач или учителка по химия“, признава Меркел.
9. Хората, коита й дават път в политиката, се оказват агенти на ЩАЗИ. Лидерът на „Демократичен пробив“ Волфганг Шнур е с псевдоним „Торстен“. А премиерът на ГДР Лотар де Мезиер е писал доноси под името „Черни“.
10. През 90-те години един финансов скандал дава възможност на Ангела Меркел да се издигне към политическите върхове. Министърът на транспорта Гюнтер Краузе е уличен в издаване на незаконни лицензи за изграждане на места за паркиране на аутобаните. Това му коства поста, а както се оказва впоследствие и на Хелмут Кол. ХДС губи изборите през 1998 година. Кол е свален от лидерското място и благодарение на Ангела Меркел. Тя става генерален секретар на партията. Излиза с разгромяваща статия срещу Кол в един от централните вестници и тогава медиите й лепват прякора „Майка на нацията“.
11. През 2005 година ХДС печели изборите с малка преднина. Меркел предлага на опозицията в лицето на социалдемократите да направят общ кабинет. Условието е бившият канцлер Герхард Шрьодер да се оттегли. Така и става.
12. В началото на управлението си Ангела Меркел е твърд противник на мултикултурна Европа. През 2007 година заявява следното: „В конституцията на Европа тябва да има послания към Бог и християнството. Не трябва да забравяме нашите културни корени.“ Документът обаче е отхвърлен, а вече само мързеливите не се упражняват по темата за провала на Меркел в политиката към мигрантите и бежанците.
13. Промяната в нейното отношение към мигрантите настъпва през 2010 година. „Ние мислехме, че гастарбайтерите от 60–те години сами ще си отидат. Излъгахме се. Подходът ни към построяването на мултикултурно общество напълно се провали. Сега ислямът е европейска религия и е по-добре да работим за интеграцията на тези хора в нашето общество. Те трябва да говорят нашия език и да спазват нашите закони. Миграцията може да ни помогне и за намирането на нова работна ръка, защото в Германия годишно 200 000 души излизат в пенсия.“
14. На 4 септември 2015 година, в разгара на бежанската криза, тя приема много спорно решение. Позволява на мигрантите, които се намират в лагери в Унгария и Австрия, да влязат в Германия без регистрация. Това предизвиква буря от недоволство в страната, включително и в нейната партия. Премиерът на Бавария Хорст Зеехофер отсича „Аз повече не мога да работя с тази жена!“.
15. Във външната си политика никога не е криела пристрастията си към Америка. Това обаче не й пречи да се кара с Доналд Тръмп, да спре Украйна и Грузия за НАТО през 2008 година, да лобира за построяването на „Северен поток – 2“. Може би защото тайно в себе си е фен на Русия. „Една от мечтите ми е да прекося Русия на Транссибирския експрес“, признава в последното си интервю Меркел.
