Иво ДИМИТРОВ
Не съм съгласен с тези, които твърдят, че Андрей Райчев обслужвал властта. Защото Андрей Райчев не обслужва просто властта, а обслужва всички власти. И сегашните, и бъдещите. Особено грижлив е, когато като опитен теляк трие гърба на очакваните следващи. Съвсем не са случайни пасовете към Слави Трифонов, Мая Манолова, Христо Иванов и плонжовете пред Ахмед Доган.
Подобно поведение е белег на тревожност и вътрешна несигурност, ще ни подсетят психолозите. Вътрешна несигурност, прерастваща в страх и паника. Точно в името на страха пуловерната ни социология бърза да се подсигурява за години напред. В очакване на векуването. Още един безсмъртник, който си е повярвал, че може безнаказано да мачка не особено здравата ментална конструкция на сънародниците си.
Какъв човек трябва да си, за да си готов да съчиняваш възможно най-големите гадости в името на някаква имагинерна сигурност за бъдещето си? Да наречеш дезертьори българските учители и лекари, които, видите ли, се страхували от КОВИД-19, показва, че си готов да газиш трупове, за да оцеляваш. При това да оцеляваш луксозно. Какъв смелчага си имаме, нали. Във времето, когато само за 19 дена 34-ма български учители си отидоха от този свят, а някой въобще брои ли вече колко български лекари също загубиха живота си в битката с ужасната болест на XXI век. Всъщност защо Райчев не си хване любимия доцент Мангъров под ръка и да влезе без предпазна маска в някое КОВИД отделение на произволна болница? Не вярвам да го направи, защото смелостта му стига до поредното тв студио и толкоз.
Със сигурност в този момент на Райчев ще му е удобно да ме причисли към болните от психоза над 1 милиард хора по света, които според него били жертва на пропагандата на СЗО и живеели в клетка (не знам откъде му идват в главата тези цифри!). На тази логорея ще отговоря, че хич не ми пука от процесите, които се развиват под мозъчната кора на Андрей Райчев, ако медиите наивно не им давахме поле за изява. Този дърдорко нарече КОВИД-19 грипче. Да, за здравите организми е грипче, за много други чуждите трагедии са просто статистика, но за хиляди това е краят. Тъмнина и преждевременен финал. Именно паметта на тези хора е осквернена и поругана от логорейни всезнайковци като Андрей Райчев. Безподобни наглеци, за които чуждият човешки живот няма стойност и значение. Мерзавци и обикновени търговци на изкривени данни, употребявани в услуга на правоимащите.
И тук няма как да не цитирам Райчев, защото следващите пет изречения са еманация на слугинажа. Изречения, които със сигурност някога ще бъдат изучавани в учебниците по журналистика и социология: „Да вземеш властта през страха, това е елементарно. Но никой от политиците не го направи – Борисов, Иванов, Манолова, Трифонов и даже Доган, не изигра гадната карта. За сметка на България и нова паника да вземеш властта. Тоест нито един от политиците не се възползва от тази ситуация, което е много добре. Това много приятно ме изненада“.
Нека оставим Андрей Райчев изненадан след това групово олигавяне на политиците и да отчетем, че именно от такива приятни изненади, поднесени под формата на анализи, се става крупен капиталист. Хем капиталист, хем човек, който в свободното си време се изявява като социолог. Жизненоважен за бутафорния ни политически елит социолог.
