Калоян Константинов
Обсъжданият бюджет за 2021 г. вече предизвика възмущение по редица причина, но едно от най-странните пера в него е държавната помощ за неправителствени организации фантоми.
За това алармираха от Българския дарителски форум, откъдето с изненада откриха, че държавата ни смята да даде над 1 милион лева на 3 крайно съмнителни организации, една от които дори не съществува все още.
„Това, което виждаме, е короната на абсурдността. Между четенията да бъдат предложени организации без мотиви и без информация за самите организации. Дарителският форум не е от вчера и днес – имаме становището от много години, че когато държавата подкрепя определени организации, е добре да става по ясни критерии и ясна отчетност на разходите и свършената работа“, заяви пред „Антени“ Красимира Величкова, изпълнителната директорка на БДФ.
Според предложения бюджет държавата трябва да даде 1 116 000 лв. на сдружение „Дари.бг“, което се оказва, че дори не съществува. По думите на Йордан Цонев от ДПС тепърва предстои правителството да създаде такава организация, която да помага на деца и хора с нужда от пари за лечение – нещо като държавна „ХелпКарма“ или Фонда за лечение на деца, който правителството само закри преди време.
„Дори да имат добри намерения – както твърдят – просто този подход е непрофесионален и не би довел до нищо добро. Заявката е да бъде създадена една квазидържавна/квазиНПО структура, едно сдружение към Министерството на труда и социалната политика, което е оксиморон. Няма как държавата да създава неправителствени организации. Нито пък държавата може да е гарант за прозрачност на каквото и да е, виждайки какво се случва в институциите.
Предложеният подход показва, че няма знания как се случват тези неща, а и самото предложение е демонстрация как депутатите прескачат съществуващи правила, за да правят нещо с уж добро намерение. Държавният бюджет няма механизми за набавяне на начален капитал за НПО-та. Той има такива за набавяне на средства за съществуващи и доказали се вече организации“, споделя възмущението си Величкова.
Тепърва предстои да се разбере какви реално са плановете на държавата за тази бъдеща „правителствена неправителствена организация“ и дали изобщо ще мине това предложение.
Другите 2 организации, които трябва да получат по 100 (Македонският научен институт) и 35 хил. лв. (Добруджанският научен институ), са не по-малко съмнителни.
БДФ изтъква, че Добруджанският научен институт е регистриран през 2017 г., но за него няма посочена „публична информация за посочения институт и неговите текущи дейности, формата на неговото управление и начинана разходване на средствата му. Не е откриваема регистрацията му в регистъра на ЮЛНЦ“.
„В мотивите е посочено, че институтът е организирал четири конференции, от които е издал материали. Посочените материали обачене не са достъпни за широката общественост, не са депозирани в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, каквото е изискването по закон, респективно – не са в базата данни на библиотеката. Посоченият институт няма сайт, който да предостави повече информация. Той не е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация“, твърдят от Българския дарителски форум.
Единствената достъпна информация за Добруджанския научен институт – всъщност е в сайта на Македонския научен институт, от която става ясно, че двата са в тясна връзка.
Македонският научен институт се предвижда да получи 100 000 лв. за 2021 г. Проверка на „Антени“ в бюджетите от минали години показват, че той е получавал същата сума за 2020, 2019 и 2018 г., а през 2017 и 2016 г. е взел 70 000 лв. от държавата. За каква работа и с какви резултати? Не става ясно.
Оказва се, че този институт се намира в сградата на ВМРО в София. Красимира Величкова посочи, че член на управителния съвет на същата тази организация е и Владимир Митов, който е столичен общински съветник от ВМРО.
Тя се съгласи, че „можем да направим обосновано предположение“, че държавата по този начин спонсорира партията индиректно.
„Спомняте си, че юли месец точно ВМРО внесоха предложение за промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където предложиха да се наложат ограничения на организациите, които се финансират със средства от чужбина. Тоест, когато една организация се финансира с пари от международна програма или фондация – с изключение на средствата от ЕС – да бъде едва ли не квалифицирана като чуждестранен агент по модела на руския закон. Слава Богу това не мина, въпреки че законопроектът не оттеглен все още.
Защо рганизациите, които намират подкрепа през международни програми трябва да се отчитат към Агенцията по вписваният, към НАП, към статистика, към БНБ, дори в КПКОНПИ и Министерство на финансите се иска да започнат, но пък организациите, които се помещават в сградата на ВМРО и очевидно получават държавна субсидия – да нямат никъде отчети в регистрите“, пита Величкова.
Интересно е, че въпросният институт, чиято работа е толкова важна за държавата, че да получава пари от нея от години насам – не е акредитиран научен институт от държавата в лицето на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Той има сайт и достъпен устав, но в устава не е посочен начинът на разходване на средства, не е ясен какъв е ефектът от работата му и обосновките за финансирането му от данъкоплатците.
„Има организации, които по силата на закона получават пари от държавата: като Българския червен кръст, например. Или различните представителни организации на хората с увреждания. Но от време на време в този списък се появяват организации, които не е ясно защо са там, по какви критерии са избрани и каква работа вършат за хората.
Те следва да работят за общественото благо, не просто да вземат едни пари. Водели сме през годините разговори да се разработят съвместно критерии и механизми за оценка и мониторинг, за да е сигурно, че се вършат полезни неща с обществените средства“, споделя пред „Антени“ изпълнителната директорка на Българския дарителски форум.
Засега такива няма.
