Краят на романтиката

Краят на романтиката

Най-после България зае категорична и достойна позиция към Македония. Президентът и премиерът твърдо заявиха, че страната ни няма да посочи дата за започване на преговори на Македония за присъединяването й към Европейския съюз.

Да, България принципно подкрепя европейската перспектива на Република Македония. Но тази подкрепа не е безусловна и зависи от изпълнението на критериите за членство, сред които приоритетно място заемат добросъседските отношения заради натрупаните двустранни проблеми и зачестилите провокации от македонска страна и заради спекулациите с българската история.

Всъщност българското държавно ръководство се съобрази не само с националните ни интереси, но и с обществените настроения у нас. Според проучване на НЦИОМ 44% от българите смятат, че България трябва да подкрепи кандидатурата на Македония за ЕС само ако Македония прекрати антибългарската пропаганда. 18 процента от анкетираните са на мнение, че България изобщо не трябва да подкрепя кандидатурата на Македония за ЕС и само 8 на сто смятат, че страната ни трябва безусловно да подкрепи тази кандидатура.

На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на Македония. За тези 20 години страната ни търпя антибългарската пропаганда от Скопие достатъчно дълго. Да, Македония може и да е най-романтичната част от българската история – по думите на един от президентите ни – но за всяко нещо си има граници на търпението. През тези години България се държеше към Македония като баща към непослушното си, но любимо дете, когато то крадеше съвсем брутално, без никаква романтика, цели епохи и видни личности от тази романтична история. Сега най-после играчката на това непослушно дете бе отнета и ултимативно му се каза да спре да се заиграва или – нема Европска уния.

Романтиката свърши. Ако наистина иска да влезе в тази уния, Македония трябва да осъзнае най-после, че това не зависи от нея, а от нас, колкото и неприятно да им звучи това сега. Това е положението. И ние се съобразявахме, както и другите страни-кандадатки с изискванията и правилата за това членство. Да си бъдат отделен народ, щом така искат, но – историята си е наша, българска.

Директивата на Коминтерна по македонския въпрос е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 г., утвърдена от Политическия секретариат на 11 януари 1934 г. и приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. С тази резолюция за първи път в историята се дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. И комунистическите партии в България, Югославия и Македония започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония.

След идването си на власт на 9 септември 1944 г. БКП започва да провежда македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република.

Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. решава да се отворят училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В Пиринска Македония пристигат 93 учители от СР Македония, които подготвят училищната програма в местните училища. Тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Социалистическа република Македония и той е обявен за неин национален герой.

Все още съществуващата опозиция в България се противопоставя на насилствената македонизация на Благоевградския край. Кръстьо Пастухов пише във вестник „Свободен народ“: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България – но за сега изоставен по скоро от външни причини“, а политиката водена от БКП определя така: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална.“ Вестник „Знаме“ от 19 ноември 1946 г. пише: „Не е ясно защо за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ“ и част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество”.

Преди 20 години България направи първата и решителна крачка в отношенията с Македония. Сега е неин ред. А то е ясно какво трябва да направи – да подпише предложения от България Договор за добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество, да се постигне договореност за съвместно честване на бележити личности и събития от общата ни история и да прекрати антибългарската кампания и подмяната на исторически факти.