Изложба живопис по повод пет години от кончината на художника се открива на 20 ноември в столичната галерия „Арте“. Експозицията може да бъде разгледана до 8 декември.
По думите на проф. Чавдар Попов живописта на Йордан Кацамунски ни връща към ценност, позабравена в съвременното изкуство – съзерцанието. В неговите картини времето тече в някакъв неопределен, забавен каданс, при който не „случването”, а „пребиваването” са от значение за пълноценното разшифроване на образа. Дълбоко спотаените преживявания, неафиширани чрез разказ или фабула, са в основата на структурата на емоционалното възприятие. От особено значение при него е своеобразната аскетика на живописните тоналности. Външно пестеливи, но вътрешно богато и разнообразно нюансирани като тон и фактура, монохромните гами се простират в ограничения диапазон на приглушените, на „минорните” стойности.
Тези качества на живописта на Кацамунски създават особена атмосфера, която сякаш потапя зрителите в някакъв тих, дълбок унес.
Енигматично „затворени” в себе си самотни фигури, смълчани интериори, фино подредени предмети с деликатни цветови и композиционни акценти, безлюдни пейзажи, в които оголените силуети на дърветата са композирани в някаква ненатрапчива, но осезаема ритмика, са сред предпочитаните пластически мотиви на автора. Изразността на картините изявява черти и внушения от Сецесиона, но едновременно с това съдържа в себе си е нещо от финеса и от аромата на далекоизточната тушова живопис.
Йордан Кацамунски е художник с определен, категорично разпознаваем индивидуален почерк, който придава на неговите творби неповторимо своеобразие и очарование.
