Мими Иванова е сред най-популярните родни певици. Завършила е Естрадния отдел на консерваторията в класа на Ирина Чмихова. Още като ученичка е солистка на Естрадния състав към ДНА в Пловдив, а като студентка – на оркестър „София“. Става особено популярна през 70-те години на миналия век, когато печели куп награди. В дългата си дискография Мими Иванова има десетки хитове, а неин дългогодишен спътник в живота и работата е Развигор Попов. На 26 декември 2018 дъщеря им Ина ги дари с внучка – малката Тайа Мей, чийто баща е от Ямайка. Пред вестник „Галерия“ Мими разказва за срещата си с коронавируса. Anteni.bg публикува част от интервюто.
Интервю на
Ивет САВОВА
– Госпожо Иванова, как сте с мъжа ви Развигор Попов в това време на пандемия?
– Всъщност и двамата с Развигор изкарахме коронавируса. Дори днес е първият ден (интервюто е направено на 12 ноември – бел.авт.), в който ми е разрешено да излизам. Имах много планове, но в крайна сметка съм си вкъщи. Толкова много свикнах да седя у дома, че ме е страх да изляза, въпреки че вече всичко ми е наред. Заразих се преди около 20 дена, Развигор преди около седмица се разболя.
– Тежко ли изкарахте болестта?
– Развигор я изкара по-леко от мен. За щастие и при двамата нямаше усложнения. Нямах нито кашлица, нито хрема, нито затруднено дишане. Страдах от главоболие, болки в мускулите и температура. Впрочем тази COVID температура е много странна, защото не е толкова висока, но те прави парцал. Чувствам се все още уморена. Ставам сутрин с огромно желание и позитивна енергия, с намерение да свърша много неща. Накрая обаче поизчиствам леко, поработвам малко на лаптопа и след това усещам, че нямам енергия.
– Докато бяхте с Развигор под карантина, кой ви носеше храна и лекарства?
– Имаме близки съседи, на които подавахме парите за пазар, напръскани с дезинфектант, с ръкавици, отдалече на вратата. И така мина карантината, но пак усещам, че леко се задъхвам. От седмица нямам температура, но все гледам да си полегна. А тази температура буквално ме рушеше. Болките в главата са като при най-силната мигрена. Казват, че до месец може да отнеме пълното възстановяване. Докато бях под карантина, толкова мечтаех за деня, в който ще мога отново да изляза. Но ето, гледам навън колко красива есен имаме и си седя вкъщи. Боже, не знам как останалите хора ще преминат през този вирус. Вероятно има наистина значение тая кръвна група. Развигор е нулева, за която казват, че най-леко минава. В началото даже не знаех, че на него му има нещо. Вдигна температура само за 2-3 дена и после абсолютно нищо. Докато при мен бе по-тежко, а аз съм А положителна кръвна група.
Между другото, тестването беше нещо страшно! Бях с температура и не можех да стоя на краката си, а се оказа, че трябва да се запиша предварително. Събраха се куп хора едновременно, получи се типичната българска бъркотия. А аз едвам гледах. Накрая се примолих на момичето, което правеше тестовете, да ме вземе. Странното е, че тя не беше с ръкавици, а само с маска, а пък ние си подавахме документи и пари. После се замислих, че човек може да е здрав, но да се зарази точно на тези опашки.
Цялото интервю може да прочетете в новия брой на вестник „Галерия“.
