Възрастно семейство от Велико Търново е на ръба на оцеляването. Роза и Александър Александрови живеят на месец общо със 176 лева. Това са парите от пенията на 69-годишната жена, предава БНР.
72-годишният мъж не отговаря на условията на държавата да получава социална пенсия. Семейството е водило дела, писало е до европейските институции, но не може да излезе от кризата.
72-годишният Александър Александров няма право на държавната социална пенсия. От териториалното поделение на Националния осигурителен институт обясняват отказа с това, че мъжът не отговаря на критерия за минимален доход на семейството, в което живее, тъй като съпругата му Роза Георгиева получава пенсия в размер на 176 лева за своите 19 години трудов стаж, а изискването е на член от семейството месечно да се падат по-малко от 75 лева гарантиран минимален доход. От НОИ заявяват, че този случай не е прецедент.
Александър и Роза са изпаднали в мизерия.
„Това е грехота, да оставиш българин от европейска държава гладен. Две години ние се борим, водим не борба, война водим да остане жив този човек. Това е човек, има европейски директиви за животните да живеят хуманно, ами за хората?“, пита 69-годишната Роза Георгиева. Съпругът ѝ Александър не излиза. Нямал сили.
В основата на хуманността на държавата ни към пенсионерите е постановление на Министерския съвет от преди три години, обяснява жената:
„Има едно министерско постановление № 305 на Министерския съвет точно преди Рождество Христово 2017 година, на 19 декември решават да зарадват старите и бедни българи с това постановление и им определят праг на живот 75 лева, иначе няма социална пенсия за старост 132 лева“.
Александър Александров е прекарал по-голямата част от живота си в грижи за своите болни родители, а когато е имал възможност да полага труд, често го правил „на черно“. Няма трудов и осигурителен стаж, няма право и на социална пенсия, защото семейството надвишава изискването от 75 лева минимален жизнен праг, определен от държавата.
Възрастното семейство е подало документи до социалните служби за дърва за отопление. Чака решение. Миналата зима ги подкрепили. От един месец са записани в програмата за патронажната грижа на Община Велико Търново и всеки делничен ден получават в дома си безплатно обяд от Социалния патронаж.
„Ние сме на 70 години. На хляб с вода сме. С моята пенсийка като платя тока и водата, като платя и стария джиесем, който ни го подари съседка шотландка, като платя всички разходи, ни остават под 100 лева за двамата. На хляб и вода сме. Съседите ни са българи с австралийска пенсия и ни питат – тази пенсия за колко дни ви стига. Ние сме стари хора. Категорична съм, че нямаме странични доходи, нито един лев. Аз съм есперантистка. Ние, есперантистите, сме първите посланици на мира на България. Живея до църквата „Св. св. Константин и Елена“, за мен Бог е в душата ми. Всеки ден съм с молитви“.
Александър и Роза се уповават само на Господ, защото институциите са ги изоставили. След отказа на НОИ за социална пенсия обжалвали в Административния съд, писали жалби до Народното събрание, до президентството, до омбудсмана, до европейските институции. Когато и ако получат отговор, той е един и същ – законът е такъв:
„Минахме едно дело в Административния съд. Съдията е написала – спорно е дали може да се живее със 75 лева на човек. Но това е законодателен въпрос. Като бяхме на делото, съдийката го съжали. Мъжът ми е кожа и кости. Сега сме до Нова година на тази програма за храната, ами после в тежката зима – януари, февруари, март, тогава е най-тежко. Това лято сме гладували, ако искайте, вярвайте. По цели нощи двамата не сме спали от глад, защото, като легнеш гладен, не можеш да заспиш. Ние живеем с една храна на ден. Аз се боря мъжът ми да остане жив“.
Роза Георгиева настоява за законодателна промяна, за да бъде решен проблемът на съпруга ѝ и на стотиците други като него, които са заложници на 75 лева минимален жизнен праг, определен от държавата.
