Сълзи в очите и ръка върху сърцето. Речта на Джон Байдън след победата му на изборите призова за сплотеност и изцеляване. Той ще работи, „за да спечеля вярата на целия народ“. Надявам се да не го има предвид наистина. Ако е така, значи нищо не е научил откакто през 2008 г. Барак Обама направи горе-долу същото изказване.
Съединените американски щати са коренно разединени. Това е разделение между експлоататор и експлоатиран, между потисник и потискан. Няма как да се обединиш с клептократи и олигарси. Всеки опит това да се случи ще доведе до политически провал. Няма да излекува нацията, а ще я поляризира още повече. Ако американците не се настроят срещу плутократите, ще го направят едни срещу други.
Разбирам, че в една сантиментална нация като американската успокоителни като Байдън са смятани за необходими. Но аз се страхувам, че той наистина мисли това, което казва. Миналата година, когато той разговаря с богати донори в хотел „Карлайл“ в Манхатън, им каза, че „ничий стандарт няма да се промени, нищо няма да бъде променено коренно“. Но също така им каза, че „трябва да може да постигнете съгласие в рамките на нашата система“. В този контекст консенсуса изглежда като умиротворяване.
Опита на Обама да помири две непомири сили даде шанс на Тръмп да участва и победи в изборите. Вместо да поиска сметка на банките, чиято безразсъдна алчност причини финансовата криза – той позволи на секретаря на хазната Тимъти Гейтнър да омекоти падането им, което струва на 10 милиона семейства техния дом. Неговото министерство на правосъдието и правосъден министър блокираха всички усилия виновните за финансовата криза да бъдат преследвани. Той подкрепи търговски споразумения, които подринаха правата на работниците и екологичните стандарти, наблюдава безучастно нарастването на неравенството и концентрацията на богатства в малка група хора, удари по трудещите се и позволи рекордни сливания и придобивания. С други думи – той се провали в това да разбие доминацията на съвременната идеология на Запада: неолиберализма.
Уилям Дейвис, професор в университета Голдсмит, описва доста точно неолиберализма като „унищожаването на политиката от икономиката“. Той гледа на политиката като неефективно или неправомерно средство за обществено подобрение. Решенията трябва да бъдат вземани от „пазара“. Това е евфемизъм засилата на парите. Чрез купуване и продаване ние установяваме естествена йерархия на победители и загубили. Всеки опит за намеса в този природен ред – като облагане с данъци на богатите, преразпределение на богатствата и регулиране на бизнеси – само забавя общественото развитие.
Неолиберализмът унищожава политиката, като изсмуква силата от гласовете на хората. Когато правителствата изоставят своята амбиция да променят социалната среда към по-добро или да въздават справедливост – политиката започва да изглежда ненужна в очите на гражданите. Те я възприемат като дрънканиците на някакъв отдалечен елит. Това разграничаване се превръща в обезсилване.
Преди неолиберализмът да предизвика финансовата криза през 2008 г., неговите доктрини бяха смятани за ортодоксални из целия политически спектър. Обама имаше шанс да разбие точи порочен кръг, да се изправи пред силите, които се криеха зад „пазара“, и разделението, което причиняваха. Но той не го направи. Благотата и благоприличието сами по себе си не могат да победят структурната несправедливост.
Тръмп нахлу с гръм и трясък в политическия вакуум. Хаотичен и безскрупулен, в някои отношения той дори обиди неолибералния сговор – като скъсването на търговски споразумения – докато в други го ласкаеше. Важното обаче е, че той бе чудовище, което бе създадено от консенсуса. Неговият успех бе продукт на фалшивия съюз и фалшивото излекуване на политическия елит. Когато традиционната политика им предложи единствено унижение и фрустрация – хората се обърнаха към демагогията и антиполитиката.
След края на мандата си като вицепрезидент на Обама Байдън стана още по-ляв. Неговата платформа предлага някои доста силни политики. Но също така се забелязва стремеж да не се разбива статуквото чрез фронтална атака срещу донорската каста. Неговата революция за чиста енергия, която предвижда огромни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, покрива едва половината от необходимите мерки за предотвратяване на екологичната катастрофа. Без активна програма, която да закрива „мръсната инфраструктура“ и да прати в миналото горивата – с други думи директен сблъсък с „изкопаемия капитал“ – успехът му изобщо няма да е какъвто си го представя.
Неговите мерки за подкрепа на малкия бизнес са крачка напред, но едва ли ще помогнат сериозно, ако не се вземат мерки за разбиването на големите компании, като се започне от технологичните гиганти. Той обеща да увеличи данъците за богатите. Но плутократите просто ще му се смеят, докато не поведе война срещу данъчните убежища и потайни режими, започвайки от родния си щат Делауеър. Ако Байдън не обедини хората срещу олигарсите, които управляват държавата – народът ще остане разделен помежду си.
Разбира се, Байдън зависи от обстоятелствата. Ако демократите загубят и двете сенаторски места в Джорджия, той ще се изправи пред враждебна горна камара. Назначенията на Тръмп означават, че не само Върховният съд, но и редица федерални съдии ще се опитат да възпрат прогресивните мерки. Голяма част от времето му ще отиде в борба с пандемията, както и с икономическите и социални щети, които тя причини.
Може да прозвучи странно, но Щатите имаха късмет с Тръмп. Макар той да е вманиачен във властта и напълно лишен от скрупули и емпатия – той също така бе нетърпелив и некадърен, провали се в последователното прилагане на стабилна програма. С други думи, той бе безнадежден диктатор дилетант. На него също така му липсва късмет, ако не беше пандемията, вероятно щеше да победи. Той обаче отвори пътя за някой много по-ефективен от него. За някого, който притежава липсата на морал и задръжки, подобно на Тръмп, но с ясна и целенасочена програма, изпълнявана от студен и стратегически ум. Ако Байдън не успее да разбие политическото статукво, през 2024 г. може да доведе до способен автократ. Зейнеп Тюфекчи дава някои идеи в „Атлантик“ кой може да е това.
Преди да мислим за решения, е редно да допуснем възможността, че американската политика не може да бъде поправена. Че се намира в непреодолима хватка – на властта на парите, подкрепена от катастрофалното решение на Върховния съд по случая „Обединените граждани, което премахва тавана на харчовете за политическите лобисти. Ако има решение все пак, то задължително преминава през връщането на силата и вярата в политиката.
Какво значи това? Подозирам, че значи див ляв популизъм, война срещу милиардерите, срещу корупцията в политиката, срещу премахването на обществените защити, срещу престъпленията по високите етажи на властта – и в подкрепа на радикалното преразпределение на пари и политическа власт. Подобно нещо ще успее да прескочи Върховния съд и Сената, които ще искат да му попречат, и ще комуникира директно с хората. То ще изгради гражданските движения, които ще изместят демократическата партия и ще предизвикат истинска промяна.
Макар че Байдън е политически хамелеон и макар че аз никога няма да спра да се надявам – изглежда трудно той да изпълни всичкото това. Може би съм твърде черноглед, но към момента президентството му ми изглежда като преходния период между нещо ужасно и нещо много по-ужасно.
