Калоян Константинов
Случаят с „ХелпКарма“ възмути цяла България и нанесе огромни щети по НПО сектора, особено в неговата благотворителна част.
За да внесе яснота върху реалната ситуация със сдруженията у нас, техните дейности, финанси и проблеми, „Антени“ се свърза с представители на две от най-авторитетните благотворителни организации в страната – „Карин дом“ и „Каритас“.
Интервюто с Мая Донева, изпълнителен директор на „Карин дом“, може да намерите тук.
По-долу може да прочетете разговора ни с Ваня Клечерова, отговорник по фондонабирането и популяризирането на дейността на „Каритас“.
Бихте ли запознали читателите ни с работата на „Каритас“?
„Каритас“ е неправителствена организация на католическата църква, осъществяваща социална дейност в подкрепа на нуждаещи се хора в България вече повече от 25 години. Ежедневно служителите на „Каритас“ помагат на възрастни хора, деца и семейства в риск, деца, младежи и възрастни с увреждания, бездомни хора, самотни майки, бежанци и мигранти.
За всяка от тези уязвими групи хора нашите организации членки предоставят различни социални дейности в около 24 населени места в страната. Например, за бездомните хора имаме център за временно настаняване в Русе, имаме мобилен и стационарен център за подкрепа на бездомни в Бургас, предлагаме мобилна грижа и на територията на София.
От 2002 г. насам предлагаме услугата „Домашни грижи“ за нуждаещи се възрастни хора. Мобилни екипи от медицински сестри и социални помощници на „Каритас“ посещават в домовете им възрастни хора от 13 села и градове в областите Плевен, Враца, Русе, Бургас, Пловдив и София. Ежедневното ни общуване с възрастните хора показва, че лицето на старостта е еднакво тъжно и в големия град, и в малкото село, и в Северозапада, и в Югоизтока. Показва и провала на държавата в това да предостави адекватни грижи както за пенсионерите в селата, така и за тези в малките и големи градове. Те просто са оставени на произвола на съдбата.
Как бихте коментирали случая с „ХелпКарма“?
По повод казуса с „ХелпКарма“, бих казала, че дарителството е една от най-чистите форми на добротворчество и в никакъв случай не бива да бъде опорочавано с некоректни практики и злоупотреби.
Дарителството трябва да е изключително прозрачно и в „Каритас“ това ни е приоритет. Нашите отчети са налични на сайта ни, а отделно от това всеки дарител получава отчет. Без дарителите, много трудно можем да се справим и да предоставим адекватна подкрепа на всички нуждаещи се.
Известни ли са Ви случаи на други лоши примери като „ХелпКарма“?
Аз не съм чула за такива. Знам, че в обществото по принцип битуват негативни нагласи към неправителствените организации, които ние, работещите в неправителствения сектор, ежедневно се опитваме да преборим чрез труда си и отстояването на висок морал в него.
Шокирана съм от това, че има хора, които са готови да злоупотребяват с дарения и за сметка на болни и уязвими хора. Изглежда, че във всяка една сфера има такива личности, но не бива да поставяме под общ знаменател абсолютно всички, които отдават труда, грижите и дори личния си живот за тези, които са в онеправдано положение.
Откъде идват заплатите в „Каритас“?
От различни проекти, в които има и пера за заплати. Една част от услугите ни са държавно делегирани, но това са изключително минимални средства. Мотивацията на работещите в „Каритас“ изобщо не са парите, повярвайте ми. Служителите при нас са водени от желанието да помогнат на хората в нужда, от удовлетворението да помагаш.
Колко е средната заплата в „Каритас“, тъй като у доста хора остана грешно впечатление, че заплатите в сектора са по 5-6 хил. лв.?
Не мога да кажа с точност. Със сигурност обаче никой не получава огромна заплата от сорта на 5-6 хиляди лева. Някои колеги получават и 600 лв. заплата. Над 2000 лв. възнаграждение е нещо немислимо. Дори 1600 лв. е „уау“ заплата, ако трябва да съм честна, но дори и това не е средната заплата при нас. Тя е доста по-малка.
Но искам да кажа нещо много важно: сред обществото битува нагласата, че хората в неправителствения сектор едва ли не трябва да работят безвъзмездно. Замислете се – как се подкрепят 2000-3000 уязвими хора и въобще – как се предоставя адекватна грижа на отчаян и безпомощен човек? Това е един ежедневен труд, който няма как да свършиш в извънработното си време.
Ако приемем, че един човек работи от 09:00 до 18:00 часа, то ще трябва вечерта да се отдаде на този благороден труд, ако са му останали сили. Няма как колегите, които ежедневно са до уязвимите хора, като например – възрастните хора, които посещават в домовете им – да го направят вечерта. Това няма да е пълноценна грижа. Защото уязвимият човек има нужда не просто някой да му занесе нещо, а да се отнесе добре с него, да си поговорят, да разбере, че не е захвърлен в ъгъла и изоставен от всички само защото е болен, немощен или с увреждане и че има професионалисти, които могат да му помогнат.
Ти се грижиш за тях и им даваш не само професионална, но и морална подкрепа. Помагаш им да възвърнат своето достойнство и да се чувстват пълноценни граждани. Това не може да се върши между другото след работа. То отнема много време и изисква постоянство, професионализъм и човечност.
За мен, работещите в неправителствения сектор трябва да получават добро възнаграждение, адекватно на професионалните им качества, които неуморно отдават в името на нуждаещите се. Те жертват дори личния си живот, защото прекарват много повече време с уязвимите хора, отколкото с близките си.
И въпреки минималното възнаграждение за работата, която вършим, ние продължаваме да бъдем до бездомния или болния човек, до детето с увреждания, до възрастните, до изоставените от държавата и продължаваме да помагаме. Защото за нас, работещите в „Каритас“, човешкият живот е ценност.
Какви са активните ви кампании?
В момента сме пред старта на ежегодната ни кампания за възрастни хора, която започва на 17 ноември. При нея разчитаме изключително много на дарителите. Радваме се, че имаме постоянни дарители, чието доверие спечелихме през годините.
Доверието е ключовият актив в нашата професия – с години ние и други организации изграждаме репутация, за да се знае, че може да ни се има вяра. Затова се трудим всеки ден – да са сигурни дарителите, че тяхната воля ще бъде спазена до стотинката и че заедно с тях помагаме на нуждаещи се хора.
Изглежда, че наистина битуват погрешни схващания за НПО сектора и благотворителността у нас. Какво финално послание бихте изпратили до нашите читатели в тази връзка?
Да си уязвим не е престъпление. Да бъдеш съпричастен с болката на падналия и да му подадеш ръка е дълг, отговорност и висша форма на добродетелност.
Нека хората да продължат да даряват на организации, на които имат доверие, но нека и те самите да се включат в директната подкрепа към човека в нужда. Нека всеки от нас да отиде до възрастния самотен съсед и да го попита дали има нужда от нещо. Или да седне да изпие чаша чай с него и да поговорят. Нека бъдем по-чувствителни и внимателни не само към близките си хора, но и към нуждаещия се непознат, който е близо до нас. Това би помогнало да се промени цялото общество.
В България ситуацията е малко изкривена – неправителственият сектор върши работата на държавата, вместо да се допълват. Защо се появиха всички тези платформи за индивидуално лечение на деца? Защото държавата се отдръпна. Когато детето ти умира, какво правиш? Тръгваш да събираш дарения, защото няма кой друг да ти помогне. Разбира се, че по този път ще се намерят и хора да злоупотребят. Спомнете си случая с Мануела Горсова, чийто баща бе хванат да проиграва на хазарт част от даренията за лечението ѝ.
Но все пак, искам да отбележа, че въпреки нелекия ни живот – ние, българите сме много състрадателни, тъй като осъзнаваме реалността, в която живеем. Доста хора помагат и това е прекрасно. Би било добре и държавата също да си изпълни ангажиментите към най-уязвимите си граждани.
