Роджър Федерер за мнозина е може би най-голямата легенда в историята на тениса, но за да стигне до върха той е трябвало да премине през доста трудности още през детските си години.
Милионите в банковата сметка, славата и всички други положителни неща са факт, но зад тях стои къртовска работа през всичките тези години, през които той е градил кариерата си.
„В моята родина образованието винаги е било на първо място и спортът всъщност не се смята за начин на живот. Но си спомням, че играх бадминтон, тенис на маса или тенис в задния двор на къщата на моя приятел. Пресъздавахме „Уимбълдън“. Падах на колене и си представях, че държа купата. Така че мисля, че мечтаех да спечеля първо на „Уимбълдън“.
Играейки със стената, играейки в тандем с родителите си, с приятели до вечерта, разбрах, че тенисът е много повече от просто удряне на топката. Играл съм и футбол, но дойде моментът да решим: тенис или футбол. За щастие избрах първото“, спомня си Маестрото от Базел.
„Загубих първия си мач в Швейцария с 0:6, 0:6 и тогава местната федерация започна да се съмнява в мен. Въпреки това обаче продължих да тренирам усилено и да участвам в много турнири. В резултат на това станах шампион на страната на 12-годишна възраст“, спомня си Роджър. „Две години по-късно отидох да живея в Цюрих, където тренирах в Националния тенис център. През делничните дни живеех с прекрасно семейство, а през уикендите се прибирах у дома. Трудно ми беше да живея по такъв график, много ми липсваше дома и родителите ми. Двете години между 14 и 16 бяха най-трудни, но те ме оформиха. Научих се на отговорности и станах по-зрял“, разказва Федерер, който има 20 титли от Големия шлем и е горд баща на 4 деца.
