„Как бързо тече животът от януари до декември“ е спектакъл по текста на Вирджиния Улф “Към фара”, който може да бъде видян днес във Хале № 3 във Варна от 19.30 ч. Идеята, реализацията и изпълнението са на Галина Борисова, текст е на Надежда Московска, а фотогораф е Ани Колиер.
По думите на организаторите, публиката е някак изоставена, а актьорът-изпълнител се е отдалечил и разграничил от перформативното си присъствие. Вместо представяне, има подготовка и очакване. Вглеждане в дребните радости от ежедневната игра на търсене на смисъл. От понеделник сутрин до вторник следобед понякога не е чак толкова страшно. Пренареждането би могло да доведе до нови постижения или пък да донесе чувство за спокойствие или дори щастие. Опит да се изгради среда, в която господари на ситуацията сме отново ние. Да се преодолее унинието и да се продължи работата. Интелектът е по-скоро занимание, отколкото дарба. “Какъв е смисълът на живота? Това е всичко – един прост въпрос, който се сгъстяваше с годините, притискаше човека все по-здраво. Голямото откровение не беше дошло. Голямото откровение може би никога не идваше. Вместо това идваха малки, ежедневни чудеса, просветления, неочаквано запалени в мрака клечки кибрит.” – пише Вирджиния Улф в “Към фара” (превод Иглика Василева)
Преди представлението, от 17:30 ч. на същото място Галина Борисова ще изнесе лекция озаглавена НЕБУКВАЛЕН ТАНЦ
В нея тя ще създаде възможност за вербално изследване на това, как трябва да гледаме танца. Повечето критики и анализи се позовават на дълги години наблюдения и практика, като се опитват да представят различни гледни точки. Личната практика също е не по-малко значима от обобщеното нееднозначно и разнопосочно мнение по доста въпроси, свързани със съвременния танц и пърформанс. Организаторите увещават, че ще говорим за танца като променяща се практика и нейното овладяване и опитомяване от последните години. Ще активираме дискусия, която повече се основава на диалог, отколкото се зачита като лекция. Ще говорим за направеното като дестабилизираме донякъде епистемологичното основание, на което се позовава танцовата практика. Ще говорим вербално за НЕБУКВАЛЕН ТАНЦ.
Галина Борисова има основен принос за утвърждаването на съвременния танц в България, един артист с пребогат и световно признат опит. Създава повече от 40 представления, показвани в Европа и в САЩ. Като преподавател е формирала няколко поколения артисти. Работата ѝ като хореограф е силно театрална. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“, НБУ, 2011. Активен блогър и съставител на платформата „Предпочитания за танц“. Нарича себе си – хореограф мутант.
И двете събития са част от фестивалната програма на Moving Body ’20 и се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура” на Дирекция Култура и духовно развитие, Община Варна, Министерство на културата, както и индивидуални дарения.
