На пазара тези дни, напук на всички пандемични перипетии се яви една наистина впечатляваща като външен вид, като обем и най-вече – като съдържание, книга. Става дума за мемоарите на Чарлс Е. Болън озаглавени простичко „Свидетел на историята 1929–1969“. Това е личен разказ за едни от най-важните събития на политическата карта на света белязали кърваво ХХ век. Разказ, разгърнат върху 676 страници, с богат илюстративен матирал и най-важното – изпълнен с множество факти, които внасят повече яснота върху случилото се по време на Втората световна война, Техеранската, Ялтенската и Потсдамската конференции. Хвърлят важна светлина върху Унгарската революция, Суецката криза, Кубинската криза и още куп други важи исторически момент, предопределили днешното разпределение на политическите и икономически сили на планетата.
Книгата се издава в превод на Явор Сидеров от Издателство „Книги НИСИМ“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, а художникът на корицата е Едо Циротини.
Но кой е Чарлс Е. Болън?
Чарлз Болън е американски дипломат, посланик и експерт по СССР. Това е един от най-активните участници във взаимоотношенията между Русия и САЩ от момента, в който след Октомврийската революция се подновява дипломатическият диалог между двете страни, което се случва едва през 1934 г., до края на кариерата му след четирийсет години активна дипломатическа дейност. През 1934 г. той служи като дипломат в първото посолство на САЩ в Съветския съюз, в Москва, както във времето след Втората световна война. Той наследява Джордж Ф. Кенан като посланик в Съветския съюз от 1953 до 1957 г. По-късно е посланик във Филипините от 1957 до 1959 и във Франция от 1962 до 1968 г. Чарлз Болън е съветник на всички американски президент от 1943 до 1968 г. и един от безпартийните съветници по външна политика, известен в политическите среди като един от „Мъдреците“ на Белия дом. Той е и един от идеолозите и „инженерите“ взели участие в разработването на плана „Маршал“ за възстановяване на Европа след Втората световна война.
Малко преди смъртта си на 1 януари 1974 г. Болън пише своите мемоари, в който разказва за големите успехи и трудности в своя дълъг път на американски дипломат, чиито действия са белязали кардинално отношенията между САЩ и Русия, а респективно и тези на глобалния политически ред. Именно на Чарлс Болън принадлежат и думите, че „Има два случая, в които можем да кажем със сигурност, че ще си имаш работа с лъжец: ако човек казва, че може да пие шампанско цяла нощ, без да се напие, и ако каже, че разбира руснаците“. Не случайно в една статия в „Ню Йорк таймс“, оповестяваща кончината на дипломата, Робърт Фелпс ще отбележи: „Никой друг дипломат не познаваше руснаците по-добре. Перфектно владеене на езика, с познания към руската литература, изкуство и музика, история, както и принципите на болшевизма, господин Болън, разбираше съветските лидери и руските хора“.
Към книгата „Свидетел на историята 1929–1969“
В увода към книгата, известният български интелектуалец и фотограф, главен радетел за превода на мемоарите на Чарлс Е. Болън на български, почти 40-години след тяхното написване – Иво Хаджимишев пише, че Чарлс Болън е сред първите първите американски дипломати, владеещи отлично руски език, който добива преки впечатления от политическия, социалния и културния живот на руснаците. Нещо повече – неговият добронамерен, но често и скептичен поглед към бурните събития в страната, която е в центъра на изключителен международен интерес, му дава възможност да схване духа на руснаците и да вникне до голяма степен в манталитета на своите политически партньори от страната на Съветите. Всъщност тези му способности, го превръщат в дипломатическа фигура, която е приемана дори от руснаците с уважение. Това според Иво Хаджимишев се дължи на факта, че руснаците съзнават, че срещу себе си имат човек, който не изпълнява формално задълженият си, а се опитва да ги разбира, търсейки разумни, уважаващи достойнството на двете страни решения било като съюзници, или опоненти.
Именно позициите, които е заемал през годините, в основата на което е неговата висока култура, добронамереност и висок професионализъм, Чарлс Болън се превръща в един изключително прецизен и честен свидетел на историята. Той остава докрай такъв и в мемоарите си, в увода на които лаконично отбелязва: „Книгата не е и не се опитва да бъде история, макар че всеки абзац носи полъха на историческите събития от онези съдбоносни години. Въпреки че съдбата ми предостави необикновен наблюдателен пост, редом до великите лидери, които вземаха решения с неизмерими последствия, всеки свидетел е ограничен. Други очи виждат различна картина; други уши чуват различни звуци; други умове тълкуват ситуацията по различен начин. Затова си давам сметка, че тази книга не би могла да бъде истински балансирана история. Книгата не е и анализ на достойнствата и недостатъците на американската и съветската политика, въпреки че не съм се колебал да посочвам грешките, допуснати от мен и други хора. Мемоарите ми нямат за цел да оправдават американската политика, нито пък да нападат историците ревизионисти. Опитал съм се единствено да предам, да обясня и да изтълкувам събитията така, както ги виждах.“
В този смисъл книгата „Свидетел на историята 1929–1969“ действително е едно повествование от първо лице, което е лишено от всякакви претенции за изчерпателност, а още повече за обективност. Напротив – то държи на личния прочит на събитията. Тъкмо тук е и неговата ценност, защото това е прочит преди всичко на ерудит, на човек, който добре познава миналото и проследява изумително всеобхватно собственото си настояще.
Книгата „Свидетел на историята 1929–1969“ се издава с безвъзмездната помощ на Алесандър Чакмаков и е своеобразен жест на почит не само към самия Чарлс Болън, но и към неговата дъщеря – н.пр. Ейвис Т. Болън, която е посланик на САЩ в България в един от най-трудните моменти от дългия Български преход между 1996 и 1999 г.
