Случаят с HelpKarma е ужасен и не мога да спра да мисля за него от сутринта. Да си дадем сметка, че няма в България институция или механизъм, които толкова бързо и категорично да помогнат на човек в критична здравна нужда. Фондът за лечение на деца беше умишлено и съзнателно съсипан от държавата и единственото спасение за родителите и въобще за хората остана тази организация. Но какво направиха хората, създали най-ефективния инструмент за събиране и обработка на дарения? Пренебрегнаха социалния ефект. Пренебрегнаха най-важното, което кара хората да даряват, а именно силната емоционална връзка между дарителството и морала. Системното дарителство се крепи на един-единствен крак – доверието. И когато този крак бъде отрязан, няма сила, която да го оправи. За мен този казус е ужасен финал на нещо, което можеше да бъде пример за подражание. Платформа, създадена от млади хора, които знаят как се работи и наистина имат познания в дигиталната среда. Хора, които работят бързо и ефективно. Те, обаче, не са потърсили съвета и експертизата на тези, които пък имат познанието на социалния ефект, за да изградят доверие. Сега единствените въпроси, които си задавам са:
Какво ще правят родителите на децата в една държава, която отряза всякаква помощ по институционален начин?
Какво ще прави целия сектор, за да възобнови доверието към организациите, които си скъсват задниците от работа?
Как ще бъдат убедени хората, че всяка организация, макар и благотворителна, има значителни разходи, които някак трябва да бъдат заплатени, за да може тази организация да функционира и някой да ходи на работа в нея?
И най-вече, къде е пресечната точка между истинска, съвременна, впечатляваща ефективност и сериозна работа по изграждане на доверие, пълна прозрачност, удовлетворение у всички, които работят за каузата.
Социалната работа не е просто машина за ефективност. Колкото и да си добър в това, което правиш, трябва да си отговорен и към обществото. Звучи тежко и емоционално, но когато те изправят срещу един от водещите журналисти в България, трябва да можеш публично да покажеш уважение. С подготовка, яснота, прозрачност. И дори разходите да са големи – трябва да са морално обосновани. Такава е същността на дейността. Сега не знам кой друг би се осмелил да направи това, което направиха HelpKarma, дори и да е чист като сълза, да ходи със скъсани сандали и да яде сух хляб. Доверието на хората е перо, което трябва да фигурира във финасовия отчет на всяка подобна организация и да напомня за какво сме се събрали.
*Коментарът е от страницата във фейсбук на Елисавета Белобрадова
