Пламен В. ПЕТРОВ
Спокойно можем да кажем, че 2020 г. се очерта като годината на големите майстори на акварела в България. Тъкмо приключи изложбата на Константин Щъркелов, когото критиката определя още приживе като „Царят на акварела“, в Националната галерия отвори врати за посетители изложбата „Никола Маринов. Ателието на свободния дух“. Една изложба, която хвърля светлина върху творчеството на друг ненадминат в работата си с акварела наш художник – Никола Маринов.
Куратор на изложбата е Анелия Николаева, дългогодишен изследовател на художествените процеси през първата половина на миналия век. Специалист, който през годините се утвърди като познавач на едни от най-значимите български художници и верен следовник на задълбочения подход на работа на доайена в родното изкуствознание – доц. Ружа Маринска. И ако в предишния изследователски проект на А. Николаева, който може и до днес да бъде разгледан в залите на Националната галерия (филиал „Двореца“) – „Дворецът за изкуството“, могат да бъдат посочени не малко съдържателни несъвършенства в презентирания музеен разказ, то в настоящата изложба е постигната завидна яснота.
Това е една изложба, в която се представят фрагменти от творчеството на именития български живописец Никола Маринов (1879–1948) и може би по-важното – поставен е акцент върху ролята му на любим учител на поколения български художници, един от които е и Илия Бешков, който ще сподели: „Като под клоните на дъб израснахме ние, неговите ученици и деца, в чисто покорство, в смирено синовно прилежание, с дълбока вяра в творческата му сила. Ние чувствахме и съзнавахме, че всичко у нас – възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството, бе негово. Затова, когато наредени пред стативите чакахме учителя Никола Маринов, влизаше бащата на курса. А когато се нареждахме до бащата – в него се възправяше учителят със своя смайващ ръст“. Сред тези ученици в Художествената академия са още Любомир Далчев, Кирил Петров, Илия Петров, Илия Бешков, Зоя Паприкова, Веселин Стайков, Васка Баларева, Георги Герасимов, Кирил Буюклийски, Любен Гайдаров и много други, които слушат напътствията на Никола Маринов в годините между 1921 и 1941 г.
Последната ретроспективна изложба на Никола Маринов беше осъществена в родния му град Търговище във връзка 140-годишнината от неговото рождение. Една прекрасна изложба, която съвсем по нашенски, беше маргинализирана и остана в сянката на други далеч по-слаби като качество столични експозиции. Тогава отново редом с творчеството на художника бяха показани и творби на неговите ученици Илия Бешков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Димитър Вълканов, Стефан Куцаров и др. Идейният двигател на изложбата в градската галерия в Търговище бяха уредничката Маруся Максимова и директорът на институцията – г-н Пламен Проданов, който тогава обясни, че „С изложбата искаме да представим Никола Маринов този път не само като творец и художник, а и като педагог. Защото никой не може да си представи българския културен живот без известните творци, които са негови ученици“. Явно идеята на г-н Проданов е впечатлила Анелия Николаева и в подредената нова изложба в Националната галерия тя я обогатява с още имена, а респективно и с творби на негови студенти.
Ето защо няма как да не ни учуди фактът, че това не е указано в разпространената до медиите информация. Разбира се, идеите са час от общото културно пространство, но когато става дума за две изложби, в които основните герои са едни и същи – Никола Маринов и неговите ученици, при това две изложби, които се случват в две поредни години – можем да кажем, че става дума за своеобразна форма на мнимо присвояване на авторска идея, за да не го наречем с думата „плагиатство“.
Каква е причината Анелия Николаева да посочи, че последната голяма ретроспективна изложба на Никола Маринов в Националната галерия е била преди 20 години, а удобно да замълчи, кой е авторът на идеята за настоящата експозиция, сам аз не бих могъл да кажа. Но е факт, че заявената кураторска идея на изложбата, която се откри преди няколко седмици в София, всъщност повтаря концепцията на изложбата отпреди година в Търговище, изложба, с която г-жа Николаева няма нищо общо. Изложба, която беше придружена дори от каталог, който и до днес може да бъде закупен от галерията в родния град на Никола Маринов.
Въпреки всичко това изложбата „Никола Маринов. Ателието на свободния дух“, подредена в Националната галерия, има своите достойнства и трябва да бъде видяна. Отделете време, за да се срещнете с творчеството на Никола Маринов и с художествените опити на неговите студенти.
Не трябва да се търси обаче стройна логика в експозиционния разказ, особено в неговата част, посветена на възпитаниците му. Подредбата отново е по цвят, формат и естетически вкус. Разказът за така наречения „знаменит/голям курс“ от студенти на Никола Маринов не е изявен, а е разтворен в общия низ от имена на личности преминали през ателието по живопис на художника.
Не бива да се отдава особено значение на информацията от етикетите, защото често отсъстват датировки на творбите. Не липсват и случаи при които годината, която е указана на творбата, не съответства с тази изписана в етикета. Така е например при автопортретът на Иван Петров – върху живописната повърхност авторът е посочил 1928 г., а незнайно защо на етикета е указана 1930 г. Има и случай, когато дори липсва етикет към творбата.
Има и произведения, които, противно на всяка добра музейна практика, са сложени в разноцветни паспартута, понякога дори двойни. Паспартута – червени, зелени, кафяви, сиви, сини, каквито не могат да бъдат виден в експозицията на никоя сериозна галерийна институция. Паспартута, които вместо да изявят творбите, въздействат разрушително за възприемането им от публиката.
Разбира се, за порядъчния посетител на изложбата – това са просто детайли, които дори може да не забележи. Но това са важни характеристики, които отличават музейната експозиция, създадена от един утвърден куратор, какъвто безспорно е Анелия Николаева, от опитите за изграждане на изложба от невежия.
Все пак дяволът всякога се крие в детайлите и дебне да провали всяко наше добро начинание. А единствената сила, която може да го възпре е собствената ни мярка за професионализъм, надскачаща кроежите на дявола.
Право на отговор
След като настоящият текст беше публикуван, по-късно днес г-жа Анелия Николаева се свърза с мен. По думите ѝ – експозицията в родния град на художника от 2019 г. е осъществена по нейна идея, което директорът на институцията г-н Пламен Проданов е отрекъл. В проведения с г-жа А. Николаева разговор тя сподели, че разполага с документи, които доказват, че авторството на концепцията за изложбата е нейно – командировъчен лист и протокол от художествен съвет на Националната галерия.
Дали това е така – сам аз не мога да знам, но според г-жа А. Николаева именно тя, преди повече от година и половина, е споделила с колегите си в Търговище своята концепция за изложбата. С други думи – според кураторката от Националната галерия, екипът на галерията в Търговище е прекрачил етичните граници и е реализирал експозицията „Никола Маринов и неговите ученици“ през 2019 г. без да посочи, че автор на концепцията за изложбата е Анелия Николаева. Въпреки това г-жа А. Николаева е предпочела да запази мълчание. Въпреки това г-жа А. Николаева не е посочила никъде в материалите съпътстващи експозицията в Националната галерия, че изложба, макар и в друг формат, но със същата кураторска идея, вече е имало в Търговище.
Каквато и да е истината, очевидно за пореден път става дума за дефицит на професионализъм.
