Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с 5,1 на сто през 2020 година и ще нарасне с 2,6 на сто през 2021 година и с 3,7 на сто през 2022 година, това се казва в есенните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес.
Икономиките на България и останалите членки на ЕС ще се върнат към нивата си отпреди пандемията чак към края на 2022 година.
Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г.
Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.
Нарастването на безработицата бе ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност
Все пак се очаква безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г., но положението следва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява.
Безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5 % през 2019 г. на 8,3 % през 2020 г. и 9,4 % през 2021 г., преди да намалее до 8,9 % през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г., преди да намалее до 8,0 % през 2022 г.
Съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г.
Съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7 % през 2020 г., 102,3 % през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.
Инфлацията остава ниска. Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.
Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3 % през 2020 г., преди да нарасне на 1,1 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7 %, през 2021 г. — 1,3 %, а през 2022 г. — 1,5 %.
