Четирима учени от България и трима от Северна Македония изпратиха отворено писмо до премиерите и външните министри на двете страни, в което призоваха решаването на спорните въпроси да не протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите досега компромиси и споразумения.
Според тях досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие е възможно дори по най-трудните въпроси, това обаче е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове.
„Съвременните хуманитарни и социални науки разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално „изкуствени“, а националните истории – като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото“, пишат учените.
Ето и пълния текст на писмото, адресирано до Бойко Борисов, министър-председател на Република България, Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония, Никола Димитров, вицепремиер по европейски въпроси на РСМ, Екатерина Захариева, министър на външните работи на РБ, и Буяр Османи, министър на външните работи на РСМ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
от български и македонски учени
Уважаеми Госпожи и Господа,
Ние, представители на хуманитарните и социалните науки от двете държави, се обръщаме към вас в този важен момент, когато на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове.
Проблемът е, че в целия сегашен спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история – като нещо свещено. При така изградената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от миналото: представителите на двете национални историографии отбраняват и се опитват да наложат утвърдените в собствената си страна интерпретации.
Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално „изкуствени“, а националните истории – като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото. Притеснително е също така, чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина.
Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално. Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда. Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове.
При това този процес не бива да протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения. Всеки разказ за националното минало подлежи на преосмиляне и преоценка, но това трябва да става в свободни академични и обществени дискусии.
Писмото е подписано от:
Катерина Колозова (Скопие),
Александър Везенков (София)
Любчо Петковски (Скопие)
Стефан Дечев (София)
Здравко Савески (Скопие)
Чавдар Маринов (София)
Димитър Бечев (Оксфорд)
